Това е светът на Бок, където небето е винаги мрачно, а в горите живеят само същества от кошмарите ти. Магията и чудовищата бродят свободно, а боговете серат върху главите на хората от облак 29 всеки вторник. В този свят силата е всичко и силните оцеляват, докато слабите служат за храна.
Тоя малоумник брат ти изчезна. Имахте договорка да ти върне заема, но нещастника се е покрил. Затова и дойде в град ПоловоДив да го търсиш. Жената от пазара бързо те упъти към задната уличка, след като описа брат си “Същия като мен ама по-грозен”. Изведнъж се оказваш лице в лице с банда отрепки, въоръжени до зъби, които явно си търсят белята. Бързо те заобикалят и започват да викат и псуват. Със свирепа решителност взимаш дясната си обувка в ръка и се приготвяш за битка.
– Да бе, взех го за чирак. Изтрепа тука едно село хора, някое друго generic npc и фана пътя да става божество.
– Божество?
– Да бе божество!
– Кво божество?
– Ми съдейки по цялата тая хомофобска простотия от миналата книга, ще да е педерастично божество. Имам един резервен меч за педали ако ти върши работа?
Не случайно ти викат “Смока”. За съжаление обаче, това не те прави отровен. Даже обратното. Докато змията те души разбойниците решават да провериш дали можеш да смучеш.
Гилотинката рязко се преобразява в противотанкова мина. Ти обаче реагираш бързо и се превръщаш в руски танк. Горивото ти изведнъш свършва и спираш на милиметри от мината.
Чакането продължава вече 20 години. Създаваш фирма за подвижни тоалетни щото ти писна тия около тебе да серат… миризмата е действително ужасна, а след като им забрани да серат бая измряха. Ако не друго имаш малко състояние зад името си. Вече те наболяват малко кокалите, но вратата все така не се отваря.
Тръгваш напред, посягаш с бастуна и успяваш да дръпнеш облака малко към теб. Стъпваш спокойно отгоре и тръгваш по него. С теб са и тримата бандити. Усещането е като ходене по памук, ако памука е с консистенцията и грапавината на чакъл. Достигаш кръстопът и на него има табела.
Избиваш 124 свои версии и абсорбираш тяхната енергия. Накрая се надуваш като невролог от Софиямед, който не знае кога да пука и се пръскаш. Буквално. За първи път умираш от пръскане, което не е на задникът ти.
Отваряш буркана.
– Рибо!
– Кажи бе нещастник
– Имам желание
– Да ти духам ли?
– Не … кажи ся как да стигна до облак 29?
– Като летиш. 1/3
– Сериозно те питам. Как да стигна като не мога да летя?
– Ми не знам 2/3
– То остана май само да ми духаш?
– Е ся говорим!
Слагаш си оная работа в буркана, при което рибата я разкъсва и изяжда за по-малко от секунда. Гледаш ококорено докато кръвта ти изтича. Със сетне сили обръщаш буркана и изливаш течността за да убиеш и рибата.
Цялата тая простотия се случва пред очите на минувачите. До ден днешен хората разказват баснята за идиота, който си сложил пишката в буркан с пираня.
КРАЙХващаш по първото авеню, но бързо забравяш защо бягаш. Не можеш да повярваш.. чувстваш се като дете. В главата ти се въртят някви тъпи шлагери, когато в един момент друго твое аз ти забива един метален лагер в главата. Опитваш се да се отбраняваш с меча за педали, но излежда някъде в мултивселената има твои версии, които на са шибани гейове.
Умираш от прибиване с автомобилни части.
Отиваш до контейнер за разделно събиране, но изглежда този със змиите е вече препълнен, съдейки по многото стърчащи опашки.
– Кво хвърли?
Замисляш се. Той реално не каза какви или колко зарове…
– Кво казала македонската крава стъпила на испанска земя?
– Ъ?
– КЕ ПАСА!
Брат ти вади 4 люти чушки, зарежда ги в пушпка и те застрелва с тях. По неясна причина това проработва.
Умираш, надупчен от халапеньос.
Изправяш се бавно от леглото и поглеждаш към две мед сестри – Мария и Маги. Те започват да плачат и отиват да известят да възкресението ти.
– Мир вам! – при което показваш бледите си ръце и начупените си ребра
Тръгваш да говориш некви врели некипели, дето общо взето никой не ще да ги слуша. Съдът решава да те ковне на кръст чисто профилактично – я си вампир, я се преродиш пак. Ковват те с по-два пирона и те оставят да съхнеш.
Влачиш се бавно по стълбите. Най-после достигаш до една врата и едвам едвам успяваш да я избуташ. Вътре виждаш огромно помещение. В края му Белия Джо седи на някъв трон. Шибаното италианско конте е облечено в бяло. Казва ти:
– …….
Напъваш се, но не можеш да го чуеш. Решаваш да се влачиш малко по-наблизо, при което той дърпа няква ръчка и падаш в нещо като кладенец. На дъното решаваш да се разтвориш в буламач.
– Ананас ? Тва за по-добър вкус на спермата ли? Хубаво влизай да духаш.
Грозния те грабва и хвърля вътре, където те чака цяла армия от травестити. Умираш от задушаване със сперма.
Преминаваш портала и се озоваваш в някакво странно превозно средство. Противно на това всичко около теб изглежда познато. Превозното средство вдига огромна шумотевица и пушек и се движи по някви метални линии. Докато се оглеждаш, виждаш от скалите да пада някаква коза. Пада точно пред теб и я блъскаш. От сблъсъка с мъдете й влака дерейлира. Умираш от случайния полет на запален въглен, който се забива във задника ти и излиза през устата ти.
– Пеперони!
Шайка педали те грабват и те вкарват към центъра на острова. Изглежда тук си падат по лютичко, щото са свикнали да пари отзад. За съжаление и твоя задник не остава девствен, но пък поне си носиш за хапване. Умираш от инфекция на гъза.
– 10 лева?
– Не….
Брат ти те хваща и започва една такава братска любов, за каквато разказват само в психиатриите и джендър обществата. Ще ти се това да те убива ама тц. Затова взимаш нещата в свои ръце и се самоубиваш от срам.
От близко и на светло забелязваш, че всъщност това не са орки. Цяла месец слушаш за тия гей паради. Изглежда става дума за джендър парад. Пред теб има нещо дори по-лошо от орки – мъже с женски дрехи и жени с лилави и зелени коси. Нечленоразделните звуци са изисквания за права и тотални безмислици. Това ти дава още повече сила и започваш здраво мелето. За съжаление нямаш меч за педали в крайна сметка падаш в бой изнасилен от жена с хуй.
КРАЙПреминаваш през главния булевард и вадиш меча за педали.
– Къде си брат ми??!?!?!
По няква причина да риташ всичко по пътя си, да размахваш меч и да крещиш предизвиква вниманието на минувачите.
Брат ти се задава от някъде на еднорог.
– Ебаси педалското животно!
– Нямаш си и представа…..
Умираш от еднорожко изнасилване.
– Кви са тия американски суми бе? Тва да не ти е афганистан?
– Е толкова бяха +-
Пращат те на мисия до Кербала. Нищо не си спомняш от мисията защото през цялото време си друсан на животно. Умираш от случаен удар от шрапнел, ритнат от камила, докато пиеш вода от клозета.
Много дзън идиология. Заставаш в поза и започваш активно да мидитираш. При удара с лавата започваш активно да гориш и да се топиш. Тайната е в това да си активен, пасивните ги ебът в гъза.
Засилваш се и се мяташ във вулкана като девственица на промоция за джуки и цици. Остановяваш, че по време на падането имаш време за въздушна акробатика. Направи –
Продължаваш все така направо. Подминаваш много завои, но твърдо си решил да вървиш направо. Достигайки Т-образно кръстовище се налага да покатериш една къща, при което обаче собствениците по няква причина викат полиция.
След като се събуждаш в пандела бит и ебан се изправяш и остановяваш, че си хванат за стената с няква метална верига. Един от пазачите те забелязва и приближава решетките.
– Ей, имаш ли адвокат или сам ще се представляваш?
– Кво е тва адвокат?
– Ми…. некав дето е учил право?
Сякаш вселената ти подава трохи, а ти си гладна патка в градски парк. Делото естествено минава зле и се налага 4 години да копаеш в мина за да изплатиш глобата, но след това решаваш да учиш право. Тъй като си идиот ти отнема още 10 години да завършиш. Най-после ставаш адвокат и остановяваш, че в правото всичко е криво. Губиш първото си дело, а след него не можеш да си намериш клиенти.
Умираш на дъното на океана заедно с 10 000 гайди. Никой няма представа защо.
Отвътре се чува глас.
– Кой е?
Рибата се обажда вместо теб и вика:
– На майка ти путката!
Вратата я отваря някъв зъбат изруд, който не изглежда много щастлив да те види.
– Ти за парада ли си?
– Така като ме гледаш?
– Ок влизай.
Нещо не ти стана ясно кво се случва, но решаваш да влезеш вътре. Отпред има строена огромна армия от грозни същества с лилали и зелени коси. Типичното телосложение е това на круша. От разстояние би ги объркал с орки, но очевидно става дума за трансджендър парад.
Изглежда игралната система ти позволява да си прибереш змията безопасно в гащите и вече, когато решиш, че имаш нужда от змия ще можеш да я използваш. Време е да отидеш в кръчмата за едно малко… и 17 големи.
Хлапетата водят пред теб преговори с някви огромни гарги. Не си наясно кво се случва, но общо взето яхваш пиле и литвате към кулата. Летиш над портите на мутрия и виждаш някъв гей парад. Няма как да не забележиш от тази височина, че отдолу под парада има някакви камънаци и руни. Дори от тук виждаш, че всичко има формата на хуй.
Пристигайки на мястото не минавате транзит,. Тряя ходите до вулкан да топите бужото. Стигаш там, но единия нещо се прави на Drama queen и не ще да си топи пръстена, затова просто го буташ барабар с него в лавата. Другия почва да крещи и врещи като путка и решаваш да метнеш и него. Очото на Саурон гърми със супер нова и отнася армията на орките.
Катериш стълбите и достигаш до облаците. Пред теб има табела
Решаваш да пукнеш. По някаква причина обаче се прераждаш и то със всичките си спомени. За съжаление… като костенурка. Успяваш да изградиш мускулна памет и да се научиш да пишеш в пясъка. Вече готов да постигнеш своята цел тръгваш към града, но уви. По пътя те хваща някаъв космат пич, на който топките му висят от късите гащи. От теб става много вкусна супа.
Гълъбът щрака с пръсти и се превръща в чайка. Чуваш чупене на огледало и покрай теб една сграда се обръща на опаки. Продължаваш да гониш неизвестната личност и достигаш до една врата. В момента, в който хващаш дръжката се озоваваш от другата й страна.
– Кой си ти бе? – питат те някви чукундури – Искаш да влезеш в бандата на океана ли?
Казваш си…. “Абе едва ли може да е толкова зле”. Влизаш обратно във водата и казваш на рибата да ти духа. Изненадващо тя действително се залепва за оная ти работа като муха на лайно. Усещането е доста влажно и честно казано неприятно… ама за без пари толкова. В един момент обаче и други риби се спускат около теб… и всичките изглеждат златни! Явно ще има… оргия? Може би е трябвало да внимаваш повече в часовете по биология… кво е тва “Serrasalmus gibbus”. Затова пък езжлуодя се бел вк,сун.
Нима е толкова лесно? Нима е трябвало просто да си поискаш? Нима не можеш да поискаш повече? Защо трябва да ги делиш? Защо трябва да хвърляш тези пари на някаква твоя стара версия, някакъв нехранимайко дето сигурно ще ги похарчи за няколко часа игра в матрицата?
Запазваш 5-те лева за себе си обръщаш се и тръгваш обратно. Парите те държът жив до неестествени старини. На 111-тия си рожден ден решаваш да завещаеш 5-те лева на своя племенник. Макар и трудно успяваш да се разделиш с тях. Тоя непрокопсаник ги взима и заедно с некав пиян магьосник и трима приятели отиват към близкия град да ги похарчат в кръчмата. По пътя ги хваща група назгули и ги избива.
– Много конкретна цифра, ама невярна. А знаеш ли кво става с тия дето много знаят?
– Не?
До ден днешен така и не знаеш…. но и борча не ти върнаха. Затова пък живееш на облака и пикаеш и сереш на главата на хората. За тях нищо не се променя, но за теб май нещата са по-добре? Все пак нещо в теб те гложди… така и не си взе парите.
Тръгваш да бягаш и тоя тъпанар не те оставя. Водиш го през 3 планини в 4-та и достигате до Мутрия. Виждаш, че е заинтригуван от кулата. Възползваш се от момента, показваш му я, казваш виж – самолет , което се превежда на твоя език като “МЕеееее” , и хувкаш да бягаш.
Продължаваш живота си щастливо и спокойно на върха на планината. Катериш скалити и си пасеш. Живот изпълнен със спокойствие. Умираш след 2 години от лапите на планински лъв.
Бъркаш си в гъза и вадиш едно топче с крила, което сви от последния мач по куидич. Летящото анално топче вади крилата и по неясен за теб начин те издига нагоре.
Отгоре започват да гърмят светкавици, но не те оцелват… ебаси късмета.
Казваш квото имаш да казваш и тръгваш да припкаш. За щастие приближаваш ръба и се лъзгаш. Падаш по скалите и си чупиш всяка една кост в тялото докато подскачаш надолу. Умираш най-най-най-долу след като изпиташ болката от всеки удар.
Изпъваш ръце напред все едно някой ти подава купа супа. Съжаляваш само за две неща в този живот. За това, че така и не си ял супа от костенурки. За това, че не си върна парите от брат ти. За това, че не можеш да летиш … и за това, че така и не се научи да броиш.
Слонът само те поглежда, хваща те за кабела и те мята по стената. При удара се пръскаш на много парчета, които продължават да светят в RGB. Другия път безжична.
Змията изведнъж полито. Остановяваш, че завъртайки се настрани змията следва твоите движения и против всякакви закони на физиката да хвърчи наляво надясно трошейки хора и стени.
Изключително бързо разпердушинваш бандата. Остава въпроса, само какво да правиш със змията, която е видимо зашеметена и неясно как жива.
Оставяш нещата да се движат по естествения си път. Накратко казано, тоя дебил шефа ти ползва чийтове, вади от някъде няква роторка и почва да избива всичко наоколо. Тръгваш да бягаш, но последните звуци, които чуваш преди да бъдеш разстрелян на решето са “МУАХАХАХАХ” и “РА-ТА-ТА-ТА”
– Господин Пиджън, видяхте ли на къде бяга един тъпанар с чорап?
Гълъба тихо гука и накналя глава.
– Ку-ку да! Същия! Напред ли продължи?
Гълъба пърха с криле и кълве земята.
– Надолу? В смисъл къде надолу? А така и така като сме тръгнали, какво мислиш за сложната политическа ситуация, в която се намираме.
Гълъба маха с криле и продължава да гука.
– Въздухарска работа.. и аз така мисля….
Разговора продължава да се точи съмнително бързо. Минувачите го забелязват и не след дълго започват да питат гълъба за много различни въпроси. В последствие око гълъба се създава политическа партия, а в последствие и религиозна секта. По стечение на обстоятелствата сектата успява по-бързо да събере пари и да изпрати гълъба до облака на боговете, където да може до края на вечността да сере на главите на хората.
Всички забравят за теб и умираш като секретарка в парламента при инцидент с тоалетна хартия и кроасан.
Хващаш обувката в ръка и се хвърляш като панда яла цял живот дъмплинги. Разбойниците обаче са виждали вече Галош-Фу. Мъжът пред теб ловко извърта задника си от пътя на обувката ти. Друг зад теб хвърля змия на врата ти за да те души. Обучението ти веднага удря в сила. Както казва великия Фън-Хуций в тази ситуация трябва да
Тръгваш да катериш най-студената шибана гадна долна планина, която си виждал. Мокро е, гадно е, пръстите ти почерняха и взеха да падат. Достигаш до пещера и влизаш да се стоплиш. Вътре естествено има мечка. Решаваш да използваш едно от желанията на златната рибка, но остановявш, че буркана е заледен. Хвърляш го по мечката и това я накаутира. Зад нея виждаш проход.
Вървиш през тесен коридор и достигаш голямо помещение. В средата има някакъв огромен пръстен, сякаш забит вертикално в земята. По него са изрисувани различни символи, един от които ти е познат.
Пред теб има огромен монитор, който свети. Има огромен набор от бутони, изглежда е някакъв пъзел?
Тримата тапанари се хващат един друг за краката и решават да направят мост или въжена стълба? Абе квото и точно да са решили не става ясно, това което успяват да направят е човешка кайма, след като и тримата падат през дупката и се размазват долу на скалите. Хвърляш бастуна по тях псувайки и решаваш все пак да прекрачиш, но уви. Облака е с поне 2 см по-далече от колкото трябваше. Въпреки опита ти, каймата все още е 100%, а не смес, защото си същия педерастичен боклук като останалите.
Догтора вади меча за хора и засилва да ти реже ръката. Меча обаче отскача.
– Колко са те ебали, че чак да не те реже бе?
Меча за педали обаче ти отрязва ръката както Фонд национална култура проект, който не е за малцинства. Пищиш и крещиш, след което припадаш.
Събуджаш се и Догтора седи на стол пред теб с купа супа.
– Другата е до теб.
– Тая цялата ситуация ти навява някви странни спомени.
– Опитваш от супата…. Започват да ти идват множество дълги епитети, които те мързи сега да описваш и просто питаш. – Абе май не съм ял по-добра супа от тая… съществува ли изобщо?
– Да … от костенурки. Както и предполагах. Преебал си времепространството?
– Кво? Как? Защо?
– Когато някой е достатъчно прост за да се ебава с времето стават такива работи. Срал ли си от облак?
– Не до колкото знам, поне не все още.
– Защо според теб боговете само пикаеха на главите ни?
– Не съм се замислял?
– А защо само в сряда?
– Не беше ли всеки ден сряда?
– ИМЕННО! Днес е четвъртък! Трябва да се върнеш отново във сряда и да се убиеш.
– Моля?
– Спокойно, знам точно как да го направя.
Догтора вади меча и ти го забива в лицето.
По пътя срещаш някакви две армии, които се млатят. Едната е с лозунги “Майки християнки срещу дрогата”, другата очевидно са орки – грозни същества викащи нечленоразделно.
Минаваш през вратата… и излизаш пак от нея. Без малко да се спънеш в собствения си задник. Слизаш обратно в града и всичко си е същото. Виждаш себе си как върви по улицата и търси вехтошар. Решаваш да си скроиш сам един номер и му завърташ главата за някакви супер скъпоценни редки монети и щуротии, та му взимаш амулета и левия чорап срещу някви случйни монети, които успя да откраднеш докато се дебнеш.
Вечерта решаваш да идваш да поркаш, но уви. Забелязваш себе си, още преди да можеш да кажеш и гък си забиваш нож в лицето.
– Чакай аз……
След 13 пробождания умираш от насилствено самоубийство.
Започваш да налагаш змията с обувка по главата, докато междувременно тя те хапе. Може би щеше да разбереш колко е отровна, ако преди това не те бяха спукали от бой и разбойниците.
Умираш сравнително спокойно, мъчейки се около 12 часа, докато кръвта ти изтича през всичките ти изходи, с четири счупени крайника и подут като презряла диня.
Впускаш се заедно с бандитите към портите. Отнема ви около 8 часа да се приближите. С адски болки в кръста и коленете достигаш мястото и почват да удряш с бастуна.
Никой не отваря, пробваш вратата и се оказва отключено. Бутате и виждаш, че вътре е празно. Има оставена бележка.
” Военното съоражение се конфискува заради неплатени сметки за пепел и жупел”… ебаси каръщината. На кулата дори не гори очо! Тръгваш да я катериш и най-после достигаш върха. Тук облаците все още са близко и буквално само трябва да прекрачиш, но не си сигурен, че можеш да стъпиш толкова далеч.
Достигаш до облак на който всички жители са някви змии с малки крилца. Идват и взимат нещо да ти съскат, ама тва е някъв друг змийски дето не чаткаш. Затова пък много бързо чаткаш от ухапвания. Тръгваш да бягаш и крещиш за пилетата, които изненадващо те чуват и спасяват.
Оказва се обаче, че змиите летят по-бързо. След няколко неуспешни маневри ви взимат на абордаж, пускат котва и орела се разбива в планината. Оцеляваш падането, но се налага да прибегнеш до автоканибализъм, който се оказва доста временно решение. Умираш от глад, след като изяждаш стомаха си.
Решаваш да крещиш и цивриш бягайки назад. От небето започват да падат гръмотевици, които изключително съмнително следват пътя, по който се движиш, но с 1 метър назад. Утрепките те следват неотлъчно, което бързо причинява смъртта им.
Продължаваш към площада и минавайки покрай фонтана…..
Доста приятен сорт. Добра сладост. Омиташ ябълката за нула време. Не усещаш нещо различно, но така и така е време да ходиш обратни при змиите.
– Кво стана?
– Познах гатанката и взех ябълката!
– Къде е? Къде е ябълката?
– Утре ще бъде в кенефа.
Змиите нещо не изглеждат очаровани. Започваш да си бъркаш в гъза с надеждата да я изкараш преждевременно. Успяваш да изкараш доста неща, но не и ябълката. Умираш от усложнения след разкъсване на дирника.
Тръгваш да го гониш, но копелето вика “Хвърляй Perception”.
– Кво?
Решаваш да почукаш културно. Отваря ти Устата на Саурон.
– Абе търся пътя за облак 29.
Изрода ти се усмихва и най-учтиво ти казва да си го начукаш. Поглеждаш отзад и виждаш облак който се допира до око, което леко гори и се е втренчило във теб. Трябваше да му врътнеш кранчето и да му спреш газта да види тогава как ще гледа.
Изпълвате цялата страноприемница. Някви нещастници почват да мрънкат, че и те имат права, но шайката ти главорези бързо ги обеждава в обратното. Решаваш да не се включваш в мелето, защото като гледаш ще свърши бързо. Поръчваш всичко в менюто и сядате да пиете. Разпитваш за тоя нещастник брат ти и чуваш много слухове, които общо взето се стичат до два основни изключително вероятни варианта:
– Тва ли измисли? Да искаш двойно? А знаеш ли кво е да го поемеш двойно?
По някаква причина се озоваваш от двата края на гейска тройка. В смисъл само ти духаш и само тебе те ебат. Така и не става твой ред. Решаваш, че ти стига толкова педерастия и се мяташ от облака.
– Кат не щеш да влезеш, ще влеземе ние!
Естествено те ебът до смърт. Честно казано не ги бива особено.. вече са те ебали далеч по-здраво… Тия са шайка нещастници.
Излизаш над водата и се оглеждаш. Изглежда няма никого. Решаваш, че е безопасно. Стъпваш на плочките пред фонтана, при което 7 стрели се забиват в гърдите ти.
– Това са само повърхностни рани!
Още 4 стрели се забиват в теб.
– Повърхностни!
Някой хвърля брадва, която трязва дясната ти ръка, която цопва обратно във фонтана.
– Повърхностна рана?
От някъде се задават 4-ма с мечове, които те нарязват на 147 малки късчета.
През нощта, когато отиват да изхвърлят чувала с останките ти, устата ти се отваря за да издаде тих стон, звучащ “повърхностно”. До ден днешен край лагерните огньове децата разказват страшната история за безсмъртния войн, за които всички рани са повърхностни. За съжаление обаче регенерацията не била една от уменията му и затова сега се намирал в стомасите на хиляди риби.
КРАЙВлизаш в бара и по права линия отиваш до бара. В този момент в бара започва меле. Тъй като ти е скучно решаваш да се включиш. Губиш 3 зъба, лява ръка, дясно ухо, бъбрек и ти чупят коленете. Решаваш да чакаш да ти мине и затваряш очи малко да подремнеш.
Не се събуждаш.
КРАЙПрекарваш 7 години да безлюден остров между костенурки, които те научават как да хрупаш маруля и да се мислиш за божество. След това обучението ти продължава в канализацията, където други костенурки те научават за 2 години в тайните на добрата пица. Вече готов за всеки вид костенурка се въоражаваш и тръгваш към островите в търсенето на Су Па. Уви, точно на летището те блъзка млада жена с Volkswagen Käfer. Тъпия превод на Булгаристанци те предаде! Не беше готов за костенурка, която трябва да е шибан бръмбър.
Разнасят прахта ти из островите, към които щеше да пътуваш. А в дълбените една огромна костенурка тихо планира как да превземе света.
Гониш го чак до площада на чайките. Както винаги е пълен с гларуси. Внимателно сканираш периметъра и забелязваш и един гълъб. Докато си губиш времето с тия простотии хората се развикват на някъв дето сабира цял щанд с ябълки.. може ли такова нещо?
Качваш се до облака и виждаш как по ръба са се събрали много божества и залагат. Отиваш до Бок и го питаш:
– Няма ли да направиш нещо?
– Заложил съм вече и не мога да се меся.
Хващаш се за първата светкавица и тръгваш рязко нагоре. Малко пари, но игнорираш болката. Отдолу мината се превръща в 70 годишен пиян казак с пушка и започва да стреля по теб.
Прескачаш ябълките и хукваш към щанда със сливи. За съжаление се оказва, че човека го е закачил по някакъв начин с метал за стената. Дърпаш ли дърпаш като обезумял, но без успех. Около теб се събира малка тълпа гневни търговци. Не знаеш кой дава идеята, но в един момент започват да те замерват с ябълки по 30 стотинки. Смъртта ти отнема близо 4 лева!
Вътре се оказва некъв порно трансджендър нещо друго гнусно ако се сещаш фестивал. Хващаш меча и ги почваш. Трепането се оказва по-лесно от колкото да не гласуваш! Оказва се, обаче че някои от тях са се омазали с лайна и стоят неподвижно. Пропускаш ги и не си готов, когато те нападат в гръб.
Отрязват ти ахилесовата пета, крадът ти заешкото краче, но най-лошото е, че ти взимат късметлийската монета, след което от небето пада гръб и те изпържва на място.
Умираш medium rare.
Стъпваш през вратата и веднага се оказваш под вода. Пред теб има огромна табела “АТЛАНТИДА”. Някакви полуриби те приветстват, но ти е малко трудно да им обърнеш внимание докато се давиш.
Изхвърлят трупа ти в ямата за посетители.
Оглеждаш се наляво и надясно, но не виждаш никой от “Зелени поляни”. Отваряш капака, при което 10-тина гърмящи змии веднага изкачат и тръгват по улицата. Игнорирайки ги вадиш твоята от гащите и я ръчкаш при другите. Е охапаха те по ръцете 20-тина пъти, но ти си истински мъж и знаеш, че това не е проблем.
Започвате да събирате ябълките и се намирате на приказка. Оказва се, че всъщност тоя пич от доста години продава магически ябълки, но го е страх сам да ги консумира. Казва, че жена му изяла една и повече не я видял. Това обаче и сам можеше да се досетиш, имайки предвид, че именно това е голямата табела отгоре над щанда. Бизнеса явно върви.
Решаваш да скатаеш една ябълка и за себе си. Приключвате събирането, пожелаваш му успешни продажби, а под носа си му казваш “дано хванеш сифилис!” за дето дори не ти предложи пари.. и тръгваш в посока ония тъпанар с чорапа.
Отхапваш от ябълката и времето отново се чупи. Пред теб стои някъв дракон с английски акцент, който започва да ти говори некви врели некипели. Тръгва да ти обяснява надълго и на широко как да оправиш времевия континиум, кво точно се е случило, кви са тия ябълки и тн. ама теб просто не те интересува. Теглиш му една майна, тръгваш назад, спъваш се и падаш в една бездна. Никой повече не чува за теб.
Наляво и надясно чуваш мъжка любов. От всякаде се плякат педали. Къде подяволите попадна? Качваш се до върха, но виждаш само още гейове. Направо не можеш да ги понасяш.
Решаваш да отидеш към най-големата планина и остановяваш, че тук има някакъв гей парад. Заедно с бандата се нахвърляте и почвате да трепете педалите.
Оказва се обаче, че без меч за педали шансовете не са на ваша страна. Педалите са прекалено много, а хуйовете в битката – два пъти повече.
Падате мъртви и изнасилени
КРАЙСлизаш до дъното и хващаш златната рибка. Нещо обаче те съмнява. Тая риба 100% е златна, ама дали е правилната златна рибка.
– Абе ти ли си златната рибка?
– Зависи кой пита?
– Аз питам.
– Тогава – не, не съм. Аз съм златната пираня.
– Изпълняваш ли желания?
– Само 1 – да духам.
– А златната рибка дето изпълнява 3 желания, не зависимо кви са знаеш ли къде е?
– Сещам се за 3 потенциални златни рибки, за които може би говориш….
По време на този безвучен подводен диалог обръщаш внимание, че всъщност никой от бандата на окена не може да плува и вече скочилите във водата разбойници се носят на повърхността “леко” удавени.
Започваш да лаеш по мината, която се превръща в 30 годишно БВМ. В продължение на краткия си кучешки живот не спираш да събираш средства за да поправяш отново и отново постоянно развалящия се автомобил. След много нерви и неразумно похарчени средства, колата все пак се скапва, но ти отказваш да я продадеш. Умираш преди да успееш да я стегнеш.
Рибата щрака с пръсти и меча излиза от задника ти. Не можеш да кажеш, че от това болката намаля, дори обратното. С ужас виждаш, че рибата пак щрака с пръсти и меча се забива обратно. Падаш по корем и се гърчиш. Рибата продължава да щрака като кючекчийка пред 20-левка. Умираш на пода с разкъсан задник.
Изчакваш младия ти аз да избяга с парите и после отиваш при другия ти аз. Поглеждаш се като дете и казваш:
– Брат ти ми каза, че няма да му трябват тия пари. Ето ги….
С ужас остановяваш, че всъщност нямаш пари, а само една странна монета.
– Всъщност нямам да ти върна в момента, но вземи тази монета.
Доволен от ситуацията решаваш, че това трябва да е оправило времевата дупка. Това решава проблема нали?
Решаваш да хванеш кенгуруто, но то ти удря такова здраво круше, че почваш да преосмисляш теорията за относителността. Втория удар връща IQ-то ти обратно до 86. Бичиш му един прав ляв и го трупясваш. Хващаш го под ръка и драскаш извън кръчмата.
По неясна причина мъкнеш огромното нацепено животно чак до един кръстопът, където решаваш да направиш бивак. Много е тъмно, ти си скапан и здраво насинен.
На сутринта виждаш, че кунгурото е хванало пътя. Съдейки по следите по земята е тръгнало към Фуджицо-Сименс или галено Сименс.
Тръгваш бавно да се изтегляш към вратата, а сякаш със всяка крачка усмивката на догтора става все по-широка. Спъваш се в преминаващия зат теб телетъбис. Прескачаш следващия и тръгваш да бягаш. Навежднаш се успешно и тиранозавъра не успява да ти отхапе главата.
– Абе кво подяволите се случва тук?
– СЧУПИЛ СИ ШИБАНИЯ СВЯТ КОПЕЛЕ НЕЩАСТНО!
Замисляш се, че ако светат е счупен… и причината си ти… значи най-вероятно решението е много просто.
Бок те поглежда лошо и бърка в джобовете си. Гледаш как брои
– 20, 50, 55, 65, 70. Ето, взимай и да те няма.
Прибираш парите и отиваш обратно до ситуацията между двете ти млади аз. Изчакваш развръзката и виждаш себе си, като възрастен, как подаваш малка монета на себе си като дете. Тая работа наистина намирисва. Проследяваш се в течение на дни. Не виждаш нищо съмнително и най-после се приближаваш. За пореден път се представяш като баща си, приликата изглежда е невероятна. Всъщност нямаш никакви спомени за своите родители… много странно. Даваш парите на себе си с думите:
– Брат ти ги остави, съвсем щях да забравя. – и сякаш нещо във вселената леко се намества в правилния крачол. Чуваш една тиха, но протяжна пръдня и всичко си застава на мястото. Виждаш как от много пътища пред теб всичко се слива само в един. На него обаче има табела
Това обаче не може да бъде края. Не може накрая да те чака смъртта. Вече имаш спомени за стотици твои умирания и знаеш, че смъртта не е нещо страшно. Отказваш такава развръзка и с фломастер задраскваш надписа.
Вселената сякаш си го намества обратно в левия крачол. Пръднята този път е много по-силна. Започваш да се замисляш. Ама каква беше тая работа с ябълките? От къде подяволите имам тази шибана монета? Защо баща ми съм всъщност просто един по-вързастен аз? Защо автора не измисли някъв нормален край, ами реши да остави книгата да завърши с
Заставаш в баскетболна позиция. Може би ако си беше взел нови кецове щеше да оцелееш това падане от 3776 метра? Пльокваш звучно в лавата и от някъде се чува леко електронна музика, а на циферблата горе се изписва +3. Добър резултат в решаващия финал за купата на ПоловоДив.
:Минаваш моста и достигаш края на улицата. Не виждаш разбойника. Наляво отиваш до площада на чайките. Направо е месарницата на догтора. В дясно от теб има няква стена от боклуци и строителни материали, но не изглежда да можеш да се покатериш от твоя край. Варианта е да пробваш:
Хващаш обувката здраво и досущ като аниме я извърташ на 30 градуса за уж по-силен замах. За съжаление с първия удар отнасяш главата си, а не змията, но изглежда и това води до желания ефект, защото змията почва да се смее и те изтърва по грешка.
Мяташ рибата барабар с буркана и гледаш как цопва във вулкана. Изведнъж всичко почва да се тресе. Изглежда боговете не са доволни от жертвопренушениято. Кой да знае, че рибата не е девствена?
От небето пада светкавица, но не те уцелва. Чувстваш се късметлия. 7 поредни светкавици не те уцелват. Накрая слиза брат ти на каляска дърпана от гей еднорози.
Всичко хубаво ама нямаш никакво оръжие. Каляската минава покрай теб а един от еднорозите ти го навира транзитно в задника. Пръдваш и от зривната вълна хвъркаш във вулкана. Удряш лавата и решаваш да преминеш в газообразно състояние.
Падайки изпъваш ръце и почваш да се въртиш като перките на хеликоптер. Това естествено по никакъв начин не забавя падането ти. Цопваш в лавата и ставаш на разбит хеликоптер.
Решаваш, че да играеш книги игри не е за теб. Дори да ги играеш в browser пак не е за теб. Да взимаш решения не е за теб. Да имаш чувство за хумор не е за теб. Знаеш ли защо? Защото си ТЪПА ПУТКА.
Превърташ се в малко летящо хуйче и нападаш гъза на слона. Той обаче има разстройство. Летиш засилен срещу “шоколадовия фонтан под налягане”. Тъкмо да достигнеш дупката и слонът се привръща в малка гилотинка.
Преминаваш през портала и пристигаш на някакъв леко розовеещ свят. Първата ти реакция естествено е “ебаси педалската история”, но втората е абсолютно същата.
Където и да погледнеш е пълно с мъже, които си духат един на друг. Решаваш, че тая работа не е за тебе и тръгваш обратно към портала, но уви. Пречаква те голям дебел турчин, който се усмихва мазно мазно и вади шише олио.
Не искаш повече подробности за смърта си.
Прегризваш грешната жица и бомбата казва “Бум”. В смисъл буквално го казва. След това вади автомат калашников и те разстрелва като куче.
Хващаш по еко пътеката. Навсякъде има знаци опътващи как се прави мъжка любов. Имаш силни съмнения, че тука изобщо не е за теб. Качваш се бавно покрай водопад. Във водата се къпят голи педали, които се ебът звучно.
Настигаш утрепката изключително бързо и му препречваш пътя. Даваш на коня команда мирно, а той застава и отдава почест с тиган… баси странните животни.
– Е ся ти ебах мамата!
– Точно така стават тия глупости с вселената!
– Кво?
Не разбираш за кво иде реч, но пък разбираш, че когато куршум премине през черепа ти с 1656 км/ч е много вероятно да боядисаш стената зад теб в цвят “мозък”. Собственичката на магазина за подправки много харесва цвета и се създава бояджийска глидия, която и до ден днешен се преследва от органите на реда.
Търкаш съобщението. Два дни по-късно докато си вървиш по улицата с главорезите, некви кракорези идват и почват да ви разпитват за майките ви.
– Кво ви трябват майките ни бе?
– ДА ГИ ЕБЕМ!
Естествено става един въргал, а в един икзлючително неправдоподобен случай, дори се стига до ебане на майка. Тръгваш да се влачиш обратно при шефчето да се вайкаш.
– Шефе! Ебаха ни майката?
– Кой? Кой посмя?
– От бандата на Белия Джо!
Шефът ти решава безцеремонно да те прати да пълзиш обратно и да се разправиш с Белия Джо. Стигаш до стълбите и си мислиш….
Естествено първо се опитваш да пробуташ амулета на бармана.
– Кво прави?
– Мусака и 69.
– Взимам го!
Взимаш си паричките и се раздаваш на макс. Пиеш, друсаш и чукаш до зори. На следващия ден намират на улицата трупа на прибит до смърт мъж. Странното в случая е, че хуя му е отрязан и наврян в устата заедно с парче мусака.
Решаваш да се скриеш на един от крокодилските острови. Тука некав тип явно е изкупил всичко и едва ли не на острова му слугуват. Както винаги ти се скатаваш, щото честно казано вече не приличаш на човек. Затова работиш в кухните, но през свободното си време ловиш костенурки. Местните разказват за някаква огромна дето щяла да стане на божествена супа и затова редовно захранваш около брега.
Един ден както си седиш на бара и лъскаш… да кажем чаши… виждаш как тоя тип си плува из водата, а към него приближава огромен силует. Грабваш харпуна и скачаш във водата. Плуваш и гледаш как нещастника се дави, костенурката те вижда, показва ти среден пръст, обръща се и тръгва на обратно. От ярост хвърляш харпуна, но уцелваш така или иначе припадналия вече човек… Е щеше да се удави така или иначе нали?
Тръгваш обратно към брега, а там те чакат некви нинджи. Докато ти чупят главата от бой се замисляш, че так и не се научи да месиш пици.
Като по поръчка при теб идва най-шибания бог – Шиба. (или нещо от сорта). Очакваш правописна грешка, а се оказва малко куче, което води с тебе някаква схема за крипто валути. Доверяваш му се на сладката муцунка и само след 3 месеца оставаш без пукнат цент. Правиш свирки безплатно само и само за да сложиш нещо в устата и в крайна сметка умираш от глад.
В този момент, хуя ти излиза от задника ти, полита и ти се забива в малката ти долна устичка. Мъчейки се да не духаш много активно сам на себе си е време да избереш последното си желание
Змията видимо се дразни на цялата тая суматоха и съска като жена. Един нищо неподозиращ пияница, с големи кредитни задължения, оплешивяващо теме и малко къс панталон я настъпва. След охапването наблюдаваш как крака на пича се подува като плондер.
Мелето обаче не стихва. Змията почва да хапе все повече и повече хора, а надутите им части започват да се пръскат. Всичко става в кръв и останки.
Решаваш, че може би е време да се чупиш. Тръгваш към вратата и естествено… настъпваш змията. Теб обаче те захапва за чепа. Гледаш с ужас как оная работа се подува и пръска. За щастие болката не продължава дълго защото някой забива нож в гърба ти, напълно случайно, 27 пъти.
КРАЙИзправяш се бавно от леглото и поглеждаш към две мед сестри – Мария и Маги. Те започват да плачат и отиват да известят да възкресението ти.
– Мир вам! – при което показваш бледите си ръце и начупените си ребра
Тръгваш да говориш некви врели некипели, дето общо взето никой не ще да ги слуша. Съдът решава да те ковне на кръст чисто профилактично – я си вампир, я се преродиш пак. Ковват те с по-два пирона и те оставят да съхнеш.
Влизаш при един педал облечен изцяло в бяло.
– Имам една ле-сделка за тебе!
– Ле-свирки не правя!
– И за тва има време. Искам да преебеш ле-шефа си!
– Е как да стане тая работа?
– Вкарай го в ле-капан!
Блъска те изпуснат кон дърпащ каруца. Иди да си вземеш зарчета, че инаме нямаш шанс.
Решаваш, че е супер подозрително някой да минава случайно по време на boss battle. Хвърляш му се на врата и почваш да го душиш. Той изведнъж се превръща в слон! Вратът му вече е прекалено дебел за душене!
– Ами счупил си вселената.
– Е как е станала тая работа?
– Това е много дълга тема, която звучи като за някоя друга книга.
– Добре, а сега какво мога да направя, като те мързи да го измислиш?
– Върни се в първата си среща с теб и виж какво е довело до тоя повтарящ се цикъл. Като гледам вече доста пъти си умирал и вероятно започваш да имаш спомени за повтарящи се събития.
– Ок, върни ме.
– Няма проблем.
Бок взима един валяк и само 10 минути по-късно те премазва целия.
Изглежда змията е любител на stand-up комедията. В прав текст ти казва, че ако успееш да я разсмееш ще ти пусне.
– Защо змията отишла на лекар? Защото има рептилна дисфункция!
Змията те поглежда из под вежди и казва с човешки глас:
– Е ся ще ти навра дисфункцията у гъзо!
Никога дори не си подозирал, колко дълбоко в задника може да ти навре една змия опашката си, докато не излиза през устата. За нещастие по пътя те разкъсва целия отвътре. Умираш в неистови мъки.
Змията те поглежда лошо, вади нож от някъде и ти скача. За щастие точно в тоя момент пред нея се изпречва един от главорезите. Вече разбираш от къде идва тоя лаф, след като виждаш змията да отрязва главата му на каданс. В рамките на няколко секунди тая змия избива всичко що мърда. Накрая може да остане само един!
Решаваш да го потърсиш, но намираш само себе си. Така де някакво странно огледало в средата на нищото. Сигурен си, че трябваше да си го изпреварил и да е точно пред теб, но виждаш само себе си.
Докато блееш изглежда някой е премахнал огледалото, защото вече не се виждаш. Така и не успяваш да откриеш пича с медальона. Търсиш го цял живот, дори рисуваш рисунки, които разлепваш. Хората събират дарения, защото смятат, че си психично болен. Купуваш си имение, но пропускаш данъчните и след 10 години идват и ти взимат всичко. Добре, че имаш тайни спестявания в швейцарска банка, за съжаление обаче не знаеш къде е Швейцария.
Умираш в алпите, изнасилен от лилав бик.
Влизаш полугол и мокър в кръчвата. Общо взето нямаш пари, но имаш буркан с риба. Сядаш на бара, поръчваш бира и почваш да разпитваш за брат си. В тоя момент като на филм почват да хвърчат столове, а зад главата ти се забива някакъв нож. Всички в бара почват да се тепат като ненормални.
Решаваш да скочиш зад бара и да се скриеш при бармана.
– Здрасти
– Здрасти
– Тва с рибата некав фетиш ли е?
– Не, домашен любимец. Да си виждал брат ми?
– Не знам, кой е брат ти?
– Не му знам името, така и не му дадоха такова. Един като мене ама по-грозен.
– Един такъв педерастичен?
– Същия!
– Отиде на облак 29 да сере на главите на хората.
– Мерси, айде
Изглежда обаче, нямаш идея как да стигнеш до облак 29. Единия вариант е да хванеш пътя и квото стане, другия да питаш златната рибка.
Гилотината се спуска рязко и ти отрязва главата. След това се превръща в огнефъргачка и те прави дори по-черен. Накрая отново се прервъща в слон и ти се изсира на главата. Ти се превръщаш в умрял.
Убиваш тоя космат травестит и започваш да го дереш за ужас на вървящите с него мед сестри в обучение. Полицията идва, но на местопрестъплението не те откриват. Изглежда доста добре си се дегизирал. До такава степен ти харесва новата кожа, че ти става мания да ги колекционираш.
Години по-късно човечеството живее без знания за джендърството и неговите милион пола, жалки изисквания и опити да се правят на интересни. Хората дори не осъзнават, колко трябва да са ти благодарни за упорството, с което убиваш и одираш всеки който е решил да се самовъзприема като незнам какъв си… ТРУП.
КРАЙВлизаш при твоя стар приятел Догтор Кун`шеф със шайка утрепки. Още от входа те удря миризмата на невероятна супа. Чувал си само слуховете, че Догтора е пътувал до съседно измерение, където плъх готвач го е научил да готви някви селски ястия, докато някакви костенурки не са се намесили и не са го изместили с заведения за бързо хранене специлиазиращи в пици и цици. Не знаеш как някой би запомнил името “Маджонг”, ама тва не е твой проблем..
Още от вратата Догтора ти казва
– Доставка на родопски калмари ли?
Влизаш при Догтора, залягаш под прелитащия нож, прескачаш търкалящия се стол и питаш:
– Абе догторе, да видя един супер съмнителен тип с качулка, който бяга от мен?
– Не виждаш ли, че съм малко зает?
Обръщаш внимаание, че в момента Догтора е в процеса на готвене. Около него е пълно с хора, които изглежда доброволно си дават кройниците. Той размахва здраво два меча и кълца некви индивиди наред, като после бобутва квот се налага в един голям казан.
Изчакваш търпеливо да приключи с месарството и отново си задаваш въпроса.
– Да бе да… видяг хо, един кат тебе нали?
– Да!
– В казана е, нека ти покажа.
Догтора те хваща и те мята в казана. Докато вриш и пищиш все пак се оглеждаш, но така и не намираш обекта на твоето преследване.
Това е светът на Бок, където небето е винаги мрачно, а в горите живеят само същества от кошмарите ти. Магията и чудовищата бродят свободно, а боговете серат върху главите на хората от облак 29 всеки вторник. В този свят силата е всичко и силните оцеляват, докато слабите служат за храна.
Тоя малоумник брат ти изчезна. Имахте договорка да ти върне заема, но нещастника се е покрил. Затова и дойде в град ПоловоДив да го търсиш. Жената от пазара бързо те упъти към задната уличка, след като описа брат си “Същия като мен ама по-грозен”. Изведнъж се оказваш лице в лице с банда отрепки, въоръжени до зъби, които явно си търсят белята. Бързо те заобикалят и започват да викат и псуват. Със свирепа решителност взимаш дясната си обувка в ръка и се приготвяш за битка. Имаш чувството, че това е една нова отправна точка в твоето приключение.
Това са думите на минувачите, когато минават през уличката гледайки трупът ти. Не става много ясно какво си изкарал снощи, но до кадавър си го докарал перфектно. Ако имаше състезание щеше да вземеш първо място! С органите ти спасиха 4 малки дечица от глад.
Гаврътваш една цяла бутилка. Тълпата скандира. Изпиваш втора. Всички вече крещят и те снимат с телефоните си. Подхващаш трета, но изведнъж краката ти се подкосяват. Падаш по гръб и почваш да повръщаш. Никой не ти помага, но затова пък смъртта ти е овековечена във Лицекнигата.
Рибата щрака с пръсти и меча рязко се забива в теб. Падаш на колене и гледаш как кръвта ти изтича.
Меча сякаш се зачудва за половин секунда, но в крайна сметка правиш педала на решето. Взимаш си чорапа и тръгваш обратно към кръчмата. Май обаче забрави да платиш, когато го подгони. Не успяваш дори да обясниш ситуацията, когато те наляга банда биячи. За щастие не те убиват, за нещастие ти чупят грабната и ти сам си умираш след тва.
Изпъваш се като стрела. Успяваш до оскориш с поне 1 м/с повече преди да се забиеш в лавата и да се изпочупиш, изгориш и стопиш. Получаваш 5 точки за упорството.
Изглежда няма да можеш да си върнеш парите. За съжаление това означа, че няма да можеш да си платиш и сметката. Оказва се, че в кисията си имаш буквално една монета и то не е от някаква позната валута. Затова тихомълкум тръгваш да минаваш между главорезите си с надеждата никой да не забележи.
Естествено забелязват всички. Оказва, че въпреки твоите съмнение главорезите не са склонни да работят безплатно. След като те изнасилват, връзват и хвърлят от моста на реката да се удавиш се връщат обратно в кръчмата.
До ден днешен в бара има питие на твое име – Ass juice.
Смехът на бандата рязко секва, когато хуя ти отрязва главата на най-близкия разбойник. Завърташ се на 180 градуса и скачаш срязвайки втория на две филийки. Започваш да го размяташ наляво и надясно с такава бясна скорост, че избиваш почти всички. Останалите се разбягват панически.
Години по-късно течението в кунг-фу наречено “Хуй-фу” е още актуално. Въпреки опасността от смърт след охапването на пениса от отровна змия, стотици олигофрени се стичат от всички краища на ПоловоДив в надеждата за по-голям хуй.
За съжаление ти не успяваш да видиш успеха на това течение. Умираш още в деня на ухапването. Умираш от церебрална исхемия, но пък оная ти работа стои надървена още три дни.
Хващай тая пищяща негърка, дето дори не може да плува и я провлачваш нагоре. Излизаш над водата оглеждаш се, но изглежда боговете са спряли да гърмят. Хващаш я и тръгваш да тичаш като луд. Поради липсата на говарски прибори и умения се опитваш да пробуташ парчета сурова риба на някаква шайка туристи. Изглежда много им харесва. Е малко вдигнаха гюротия, когато в чинията си намериха уши и крещяха “С УШИ! С УШИ!”, ама ква вина имаш, че тая риба имаше човешки уши? Лепнаха ти кофти прякор, но въпреки това бизнеса процъфтя.
Само няколко месеца по-късно събираш достатъчно пари за да купиш фонтана и да преместиш морското си царство в задния си двор, от където успяваш да осигуриш доживотна доставка на безплатна суровина за “С УШИ”.
Падаш долу и се размазваш. Тълпата решава, че си част от програмата и започват да се хвърлят от кулата. Не след дълго останките ти се смесват с цяла банда педали и травестити.
Прераждаш се, но става някаква грешка и изглежда, че поемаш от всички други. Затова и цял живот го поемаш отпред и отзад. Умираш от СПИН.
Минаваш през портала и се оказваш на някакъв фестивал. Пред теб е пълно с много готини мадами. По някаква причина всичките искат да ти духат. Не виждаш никакъв проблем в това.
В продължение на 4 дни получаваш свирки, но никой не иска да ти пусне. Много са странни жителите на тоя странен свят. Умираш при нелеп инцидент със задавяне от кучещка кост.
Сваляш си гащите и вадиш смока. Змията не е впечатлена. Навираш го целия в устата, което честно казано не й стига дори до сливиците. За нещастие змията от неизвестен отровен вид те захапва за чепа, който се надува като анимационен герой. От рязкото налягане, змията се пръска.
Решаваш, че тая работа с призоваването на чудовища не е особено добра идея, но се оказва, че вече е късно. Разбутваш другите култисти, но спагетеното чудовище вади от някъде крик и подпира създадената от вас дупка в космоса. Култистите започват да се тресат, а тези които разбута да стават на прах. Чудовището крещи и се хвърля през дупката.
По някаква причина портала назад е още отворен, решаваш да се възползваш от факта и да се върнеш в твоя свят, но чудовището успява да те последва.
4000 години по-късно, светът още е под владението на летящото спагетено чудовище всеки втори петък, когато то е на смяна. Междувременно Бок използва шанса за да си направи почивка и да обикаля други светове, където да пикае на главите на хората.
– Пак ли ти бе?
Догтора никога не те е посрещал така…
– Нещо не е наред ли?
– Абе имам некви съмнения. Дай си лявата ръка да я резна.
Казваш на сервитьорката да ти го пише на сметката, хвърляш и една монета бакшиш (изглежда единствената ти) и подкарваш шайката да търсиш път за облак 29. Много добре знаеш точно от къде серат боговете. Никой обаче не знае пътя. Стигаш до кръстопът и трябва да избереш планина
Вече 40 години стоите пред портите. Около вас се създава малко керванно селище. Логистичните услуги за подвижни тоалетни се оказват хит. Вече едвам ходиш с бастуна си, но вратите още не са се отваряли. Така и не си взе жена, но затова пък си взе куче… Едно кане корсо и ако се чудиш как избра породата, просто се връзваше с главата на една книга игра от твоите младини…..
Събуждаш се. Имаш чувството, че си спал много дълго. Нещо не е наред. На ръба на мисълта ти е, но в момента не можеш да се сетиш. Забелязваш движение в далечината. Изглежда някаква пума те дебне. Решаваш да се покатериш на по-високо по скалите. Стигаш до върха, където срещу теб застава някакъв тъпанар.
Хвърляш обувката и гледаш как се върти във въздуха на каданс докато накрая не се забива в лицето на лидера. Добре, че лидерите в ролевите игри винаги са облечени по-различно.
Демотивирани разбойниците решават да те нападнат доста вяло.
Достигаш портите на Мутрия. Вървиш пеш до вратата и общо взето не се случва нищо. Решаваш да почукаш и ти отваря някъв изрод, който се представя като “Устата на Саурон”.
– Кой е?
Тръгваш да бягаш с надеждата да избегнеш развръзката. Боговете обаче изглежда не са доволни от това и от небето започват да се сипят светкавици. За щастие с теб е щастливата ти монета и светкавиците “те заобикалят”.
Вадиш карта ЗМИЯ и я мяташ. Опонента ти обаче се обръща и ти показва синеокия бял дракон. Опитваш се да контрираш с тъмния магьосник, но тоя вади екзодия! WTF, как с 3 карти? Нещо мами. Змията обаче не го захапва, а сякаш го препознава.
– Нима мислиш, че като ми кажеш “знам правилната сума, просто щи дам повече пари?” Ами ако са по-малко? Кажи точно колко ти дължа и щи ги върна, ако ли не ще те еба в гъза.
Създаваш организация, която изключително бързо се пълни с най-разнообразни отрепки. Започвате активно да трошите витрини на магазини, да крадете и палите, да изисквате от държавата субсидии и да се самовъзприемате като малцинство.
Отрепките те издигат в култ! Назначаваш 4 от тях за император, 1 за коминочистач, а друг за кон.
Умираш 3 години по-късно при инцидент с хеликоптер. Може би не трябваше да пращаш коминочистача да провери за мръсотия по време на полета.
КРАЙСваляш гащите на тва създание и го почваш. Изглежда леко немъртво ама то некрофилията е на мода. Все пак се самовъзприемаш като свръхсексуален и не ти пука особено. За съжаление армията от орки зад него е съвсем друг въпрос. Набучват ти главата на кол.
Една от змиите вади тон колона, а друга удря по чинели. Приветстват те, взимат ти ябълката, закачат я на едно дърво, връчват ти един амулет на преражданията и те хвърлят от облака.
Падаш и умираш… но пък се прераждаш. Новия ти живот протича точно като сегашния…. каква случаенос
-Ъъъъъъъ.
– Искам да ви споделя нещо наистина невероятно. Нещо, което може да промени живота ви. Чували ли сте за Бок?
– Ъм… да, но не съм мислил по въпроса.
– Нека да ви обясня. Ние последователите на разказваме за царството Бокие.
– Облак 29?
– Това не е просто облак. Това е начин на живот, на цели, надежда и истинско щастие!
– Мислих, че просто серат на главите на хората. Така или иначе защо трябва да приема това като някаква различна система за вярвания?
– Страхотен въпрос! Едно от нещата, които ни отличава е нашия непоколебим ангажимент да разбираме делото на Бок и да живеем спрямо неговите морални стандарти.
– Ама той е абсолютно неморален.
– Именно! И ние прилагаме тези принципи в ежедневието си. Нашата общност предлага поддържаща мрежа от хора, които се грижат “искрено” един за друг, насърчавайки чувството за принадлежност.
– Защо направи жест с ръцете като каза “искрено”.
– Не знам за какво говориш.
– Добре де, айде кажете някоя от тия уникални практики като проповядвате от врата на врата.
– О да, за нашето служене от врата на врата. Виждате ли, на пещера не може да се чука. Така или иначе за нашата пирамидна схема трябва да насърчаваме максимално много хора към това да се включат в религията.
– Пирамидна схема?
– Ъъъъ да като дребните египтяни правим пирамиди и погребваме боговете и фараоните и тем подобни там.
– Аха…. и кво друго?
– Искаме да отправим покана за вас да ни последвате, да разпространите вярата до най-близката друга врата. Знанието е сила. Никога не се знае, кога ще ви потрябва сила.
– Е предполагам, че е така. Кога мога да започна?
– Фантастично! Само за 4.99 можете да влезете на първо ниво. Ще получавате по 5% от всеки следващ последовател след вас… Можете да посетите нашия официален уебсайт за изобилия от ресурси. Естествено след като интернета бъде изобретен. Междувременно ако имате нужда от духовни напътствия е нужно просто да се самоубиете… и незабравяйте – първото не се брои!
Виждаш как устатия на Саурон отива до най-бликата врата, която се оказва на подвижна тоалетна и започва да си продава вярата на поне звучащ като много дебел мъж. (дано не се обиди, че му възприемаме пола само поради това, че има мъжки глас, топки и че е ШИБАН МЪЖ, макар и путка нещастна!).
Междувременно ти решаваш да се промъкнеш между тълпата към кулата, но се оказва, че и други са слушали речта ти и са останали очаровани.
Прекарваш 37 години в това да проповядваш, достигаш 4-то ниво в пирамидата и правиш цяло състояние. Умираш напълно случайно, от 7 удара на мълния, цунами, пожар и стадо носорози, половин секунда след като казваш “Да го духа, как някой вярва в тоя тъп Бок”.
Качваш се над водопадчето. Вадиш от гащите си една цистерна с отрова и я изсипваш във водата. Гледаш как педалите се разпадат пред теб. Смееш се неистово и решаваш да се гмурнеш.
Група голи дебели космати педали гледат как се мяташ от върха на водопада върху скалите. Поне смъртта ти е със звучно “ТУП”. Може би не трябва да ядеш гъбите, които намираш в гората….
Летиш над портите на мутрия и виждаш някъв гей парад. Няма как да не забележиш от тази височина, че отдолу под парада има някакви камънаци и руни. Дори от тук виждаш, че всичко има формата на хуй.
Очото обаче ви забелязва. Не след дълго сте заобиколени от орки с делта планери, които ядът дини и плюят семки. Изтърваш се от смях, но за щастие успяваш да се задържиш на аналното топче. За разлика от това гащите ти натежават и смърдят. Всеки знае, че един герой не може да “победи злото” с насрани гащи. Решаваш да се пуснеш и да се размажеш на калдаръма… със сигурност има по-добър начин да победиш!
Нахвърляш се като католически свещенник на малко момченце и започваш да ебеш единия косматко пред очите на другия. С изненана остановяваш, че момчето има някъв светещ нож.
– ИДВАТ ОРКИ! – вика едно момче
– БОЛИ МЕ ГЪЗА! МОЛЯ ТЕ СПРИ – вика второто
Решаваш да сприш боя между “дамите” като ги информираш, че слънцето не огрява навсякъде едновременно, но ти го правиш. Качваш всички по стълбите на пук на Райчо и ги почваш от вратата.
С течение на минутите обаче отровата започва да ти действа и все по-трудно успяваш да се ориентираш в обстановката. Започваш да вадиш нечленоразделни звуци. Умираш, но изглежда никой не забелязва. Дамите се забавляват с трупът ти до ранни зори.
До ден днешен на мястото пред кръчммата стои “Паметника на незнайния Хуй”, където оная ти работа е овековечена в гротеската форма, която е придобил пениса ти посмъртно.
Брат ти решава да върне дългът ти, като изплаща с него ковчег, който да може да побере теб и хуят ти на едно място. За съжаление година по-късно иманяри ограбват гроба ти и отрязват оная ти работа.
Отваряш буркана и казваш на рибата “дръж”! Изглежда кажи речи всички имат пениси в тая сбирщина и не след дълго започват да се чуват писъци. Златната рибка къса кур след кур и самоопределящите се като бок знае какъв пол скоро ще бъдат принудени да се самовъзприемат като безполови.
Решаваш да се промъкнеш в суматохата към кулата и започваш да катериш нагоре. Достигаш очото, но то в момента гледа парада долу и се смее. Зад него виждаш един надвесил се облак.
От някъде тръгва да гърми музика на Rammstein и през покрива влиза Назгул яздещ някво летящо влечуго. Сочиш с пръст догтора, който само казва:
– Аз се самовъзприемам като жена! – след което забива меча си в лицето или там квот се пада на назгула.
Тъпото същество сякаш имплодира в себе си.
– Догторе не очаквах да паднеш толкова долу. Вземи да се запишеш и в най-далечно пикаене, категория жени.
Догтора идва при теб и преди да те убие ти казва:
– Тази времева линия не е за теб!
Като най-бърз и ефективен метод хвърляш ядрена бомба по пияния дяддка, но забравяш фундаменталния закон на вселената. Това е било капан! Бомбата експлодира и избива всичко трезвено в периметър от 2.4 километра
Започваш изкачване нагоре. Отнемало два месеца, но изглежда без никаква подходяща екипировка нещата не стоят така. Пръстите ти почерняват и не можеш да дишаш.
35 години по-късно още ремонтират магистралата. Затова пък живя добър живот изпълнен с много венерически заболявания. Почти си сигурен, че именно ония сърбеж те уби, но така и не отиде на лекар за да провериш.
КРАЙЕсен есен, undead сезон.
Трепеш ъндеди, с ракия и кол.
Зимата иде, умря и John Snow
На пролет ще пием, жените да трият ни сол,
оказа се, че следващата година, лятото се пада лястовиче, след това врабчево, сигерово. Абе кукуво лято се пада след 164 години. Решаваш да го чакаш за да тръгнеш след кенгуруто. Изглежда изкарваш невероятен късмет и по някаква неясна причина доживяваш тази възраст. Тръгваш към балкана. Намираш цяло селище пълно с кенгура, изглежда наследници на ония побойник. Навсякъде се вея флагове със символ приличаш на боксова ръкавица. Решаваш да им теглиш един хубав бой.
Изглежда кенгурата имат подобна идея. Умираш още от първия ритник, който пробива черепа ти.
КРАЙДостигате облака с доста почивки.
– Какъв е плана сега шефе?
– Ба ли го, ще разпитаме де е брата. Дължи ми 5 лева и 70 стотинки.
За съжаление обаче, Алцхаймер те удря с бастуна по главата и те убива на място. Може би трябваше да измислиш по-добри прякори на своите мутри.
Удряш стъклото, но сякаш не се пропуква то, а въздуха около теб. Удряш го втори път и с крайчеца на окото си виждаш някакви парчета небе, които падат. Поглеждаш към тях, но всичко си изглежда нормално (ако е нормално случайни предмети да леветират и небето да е черно). Третия удър сякаш счупва вселената и всичко става черно. Животът ти минава като на кино лента, но тя се къса от годините износване. Виждаш се отново и отново как те ебът съмнително много пъти в гъза. Как се срещаш сам със себе си. Как стотици твои “Аз” обикалят из земята в търсенето на 5 лева и 70 стотинки.
Ставаш свидетел на среща между теб и теб, в която лъжеш себе си за роднинска връзка.
Виждаш как решаваш да си направиш ташак и си искаш заем за да си купиш баничка с боза.
Разбутваш култистите и започваш да им задаваш досадни въпроси, при което ритуала спира и един по един започват да изгарят. Светът около теб започва да се руши. Настилката под теб става на прах и започваш да си висиш в безтегловност.
Умираш от скука.
Влизаш в месарницата с гръм и трясък.
– КЪДЕ СА МИ ОТРЕПКИТЕ?!?
Виждаш как догтора реже с трион ръката на един.
– Ами зависи кого точно търсиш, виж във фризера.
Знаеш за оръжията да Догтора, но ти нито си педал нито чудовище. Нахвърляш се с юмруци на тъпия уичър. С изненада остановяваш, че трионите за рязане на кости не се интересуват от това каква сексуалност се самоупределяш и бързо ти срязва гръкляна. Още преди да си умрял догтора почва да реже парченца от теб и да хапва. Сега разбираш, защо не случайно го наричат Джо. (никой не го нарича Джо)
КРАЙРешаваш, че най-вероятно мутрите пушат някъде отзад и продължаваш да чакаш търпеливо в антрето. Накрая Догтора излиза от вратата, а целия е в кръв.
– Операцията беше успешна!
– Ква операция бе?
– За съжаление никой не я преживя.
Пристигаш на площада и виждаш как ония бяга и събаря цял щанд с ябълки.
Догтора бързо влиза в малката стаичка и след малко излиза с дълъг списък.
– Ето го планът ми.
Остановяваш, че в случай на инцидент, който води до смърт или степен на инвалидност имаш право на супа. Общо взето остатъкът от списъкът е възможни рецепти и нужни съставки.
Оказва се, че това е острова на педалите. Въпреки напредналата ви възраст не ви връщат. Затова пък цяла нощ връщаш след като си лапал пишки. На другата сутрин те намират обесен в хола.
Оказва се, че този облак е пълен с педали! Нямаш никакво оръжие, което може да те защити от тях. Крещиш за помощ на пилетата, които явно са те чули от някъде и идват. Със свалени гащи бягаш на каданс за да скочиш от ръба на облака върху прилитащите долу пилци, но уви.. педалите бягат в реално време и те настигат.
Ебът те до смърт!
Добре, че винаги си бил добър по математика. Хващаш другата обувка, минаваш покрай разбойиците и запращаш и нея към вече мъртвия главатар, разцепвайки първата си обувка с втората. Не случайно ти викат червеношията шапчица. За нещастие обаче междувременно разбойниците стигат до теб с техните ножове, бухалки и боздугани. Боят е доста болезнен, ебането още повече. Така и не стана твой ред да ебеш.. Умираш от хипотермия. Може би не беше добра идея да обикаляш бос по студената земя а?
Достигаш облака на боговете и решаваш да пробваш същия номер. Оказва се, че боговете ядат само пица с ананас за по-вкусна сперма. Очевидно никой не е поръчал такава пица… затова решават да ти покажат работата във вкуса. Честно казано не намираш особена разлика с друга сперма.
Умираш от задушаване със сперма.
Гаврътваш здраво ракията. Крайниците ти бързо се стоплят. Ръцете ти вече не са толкова зле. Започваш да катериш нагоре и след два часа достигаш до един камък, на който седи една коза.
Жирафа изглежда знае тай хуй кво! Замахваш отляво, а той прави салто. Замахваш отдясно, а той пак прави салто. Не правиш нищо и той прави салто мортале. Стоиш и гледаш жирафа със счупен врат и се чудиш кво се случва. Заедно с врата му се чупи и света около теб. Всичко се превръща в жирафи. Два идват и те хващат за ръцете, докато друг започва да те бие с хилка за тенис на маса.
Това е една изключително бавна и мъчителна смърт.
Тръгвате да катерите най-високото нещо, което сте виждали. Половината от бандата измират по пътя нагоре, но в крайна сметка ти достигаш върха без никакви рани и проблеми. Това да те носят увит в одеала беше добра идея. На въхра виждаш една коза, но заради шума тя ви усеща от далече и хваща да бяга.
Това е светът на Бок, където небето е винаги мрачно, а в горите живеят само същества от кошмарите ти. Магията и чудовищата бродят свободно, а боговете серат върху главите на хората от облак 29 всеки вторник. В този свят силата е всичко и силните оцеляват, докато слабите служат за храна.
Тоя малоумник брат ти изчезна. Имахте договорка да ти върне заема, но нещастника се е покрил. Затова и дойде в град ПоловоДив да го търсиш. Жената от пазара бързо те упъти към задната уличка, след като описа брат си “Същия като мен ама по-грозен”. Изведнъж се оказваш лице в лице с банда отрепки, въоръжени до зъби, които явно си търсят белята. Бързо те заобикалят и започват да викат и псуват. Със свирепа решителност взимаш дясната си обувка в ръка и се приготвяш за битка.
Имаш чувството, че това е една нова
отправна точка в твоето приключение. Усещаш, че в джоба си имаш змия, а в панталона меч за педали…. И все пак решаваш даОт малък си отраснал в ордена и не познаваш външния свят. Учението ти е преминало със значително промиване на мозъка. Когато ставаш на 18 от ордена ти дават един списък и те пращат по света да правиш чудеса.
Тръгваш в посока към най-близкото село. На входа те посрещат с много погледи. Сигурно е свързано с това, че носиш храна, а не това, че по пишка. Решаваш да споделиш торбата с 3 хляба, при което ги късаш и ги хвърляш на земята. Уличните псета бързо взимат хляба и драсват, а след тях няколко деца и един възрастен. Приближавайки малко поточе пред площада на селото решаваш да минеш директно през него (просто защото си олигофрен и не видя моста в ляво). За щастие стъпваш върху някакъв забравен съд, може би нечия кофа или леген. Усещането е като за ходене по вода. Бързо прецопваш от другия бряг.
Хората вече с изумение те посрещат е те водят към някакво голямо сдание от което звучи музика. Влизайки те удря непозната кисела миризма. С изненада виждаш как между масите сноват хора с…. големи гърди и дълги коси. Не си виждал подобно нещо в ордена. Вече дори ти липсва да духаш на целия орден подреден в редица. Още с навършването на 7-та ти година обаче, ти казаха че си вече прекалено голям. Сядаш на една от масите и си поръчваш вода. Кръчмарят ти дава една чаша, а междувременно явно става някаква разправия и хора започват да се бият отзад. Един от тях пада върху масата ти и събаря чашата ти на земята. За сметка на това обаче в ръцете ти пада неговата чаша, пълна с вино. Отпиваш голям гълток, както са те учили и оставяш чашата на масата. Кръчмарят пак те поглежда, поглежда чашата и казва “Това е чудо!”. Решаваш, че тая простотия взима да става много дълга и питаш дали нямат някой Юда? Естествено никой няма представа за какво говориш, затова решаваш да разбереш какво е това жена и за какво служи. Качваш се горе в стая за близо 15 секунди плътска наслада. Събуждаш се забит с гвоздеи за леглото и със списък от венерически заболявания достоен за цяла циганска махала.
Слизаш долу за да духаш на гостилничаря в знак на благодарност, но по стълбите се спъваш падаш и си чупиш врата.
След три дни се прераждаш в планинска коза.
КРАЙМината изненадващо се превръща в теб. Решаваш да я контрираш с единственото по-тъпо нещо и също се превръщаш в теб. Започва люта битка изпълнена със шкембе чорба и чушки. Изглеждате обаче напълно равностойни. Някой от публиката се обажда.
– Надпиване!!!
Решаваш да продължиш със суровоядство, човекоядство и всякакво друго ядство. За да не бъдеш обвинен в реално незаконните ти начинания създаваш НПО – CLM. Оказва се, че името е заето от Clumsy Llama Mafia
Отиваш при Догтора и още от вратата той те кара бързо към операционната.
На сутринта се събуждаш и вече нямаш неприятното усещане, че някой ти изнасилва устата. Догтора влиза при теб и казва:
– Супа?
Без да се замислиш се съгласяваш и хапваш от супата. С ужас установяваш от къде ти е познат вкуса.
От този ден изразът “Яж ми хуя” значи нещо съвсем различно. Умираш от депресия 27 години по-късно.
– Искането ти е удобрено.
Медът никога не се разваля. Археолозите са открили съдове с мед в древни египетски гробници, които са на повече от 3000 години и все още са идеални за консумация.
Най-старият известен жив организъм в света е дърво, наречено Матусал, разположено в Белите планини на Калифорния. Смята се, че е на повече от 4800 години.
Има повече възможни повторения на една игра на шах, отколкото има атоми в познатата вселена. (а това е без да броим маменето)
Най-големият вулкан в света не е на сушата, а под водата. Мауна Лоа на Хавайските острови държи рекорда като най-големият вулкан, измерен от основата му на океанското дъно до върха му.
Боговете започват да те заливат със все повече и повече ненужна информация. Главата ти се надува и ставаш софтуерен инженер. Добиваш умението да работиш добре с търсачка и да разпространяваш интересна никого непотребна информация. Забравяш тотално за какво си тук и започваш да поддържаш сървърното на боговете. 10 години по-късно заради гледане на порно сървърите се заразяват с ransomware и обвиняват теб. Загубил работата си се самоубиваш още същата вечер.
Решаваш, че не ти трябват пари. По пътя към Шопия срещаш две деца с някъв пръстен. Искат да те спрът на стоп.
Хвърляш се във фонтана, а отзад мълниите гърмят като на филм. Паниран се спускаш до дъното, което е пълно с монети. Остановяваш, че на дъното живее някакво племе от полужени полуриби. Леко гнусно е да видиш риби с путки, ама не е като автора да си ги е измислил. Изключение прави само една риба, с толкова раздалечени очи, че може да е само принцеса на Дисни.
– Нямам да ти върна ресто
– А курса как го смяташ?
– 1.95
– Тва да не е бензин бе? Нима би прецакал собствения си брат?
– Ами извинявай ама.
– Чакай бе аз нямам брат!
– Как да нямаш?
– Ти по-голям или по-малък си?
– Е по-голям много ясно!
Изглежда на брат ти му писва тоя малоумен диалог и те дезинтегрира с мълния.
Отиваш да си спретнеш една хубава фъри тройка. Изглежда и кенгурата са на това мнение. Не… не са мъжки, поне не и двете. Но изглежда мъжкото кенгуру го удря бисексуално, защото те награбва и разкъсва от секс. Буквално
КРАЙНе знаеш за къф хуй трябваше да биеш път чак до Шотландия да живееш по тия чукари, където сексуалните ти партньори се свеждат до избора между коза, овца или пръч.
В крайна сметка обаче живееш вечно. Или поне така изглежда, докато двеста години по-късно докато един ден, в който заедно с Доли се ебахте на поляната, от самолет пада тоалетна чиния, която ти отрязва главата с 9.8м2.
Осем милиона години по-късно чинията развива интелект. Осъзнала, че е безсмъртна създава план за действие и само триста години по-късно оспява да превземе света. До ден днешен денят на страшния тоалетен съд буди страх в сърцете на човешката раса.
В момента, в който посягаш към първия пияница от небето пада гръм, пробива покрива и ти отнася дясната ръка. Пищейки от ужас хващаш с другата ръка крака на счупен стол и решаваш да се предпазиш от политащия към теб нож. Втори гръм пада и изпепелява и втората ти ръка. Ножа се забива в теб. От стреса се напикаваш, но част от капките напръскват твоя нападател. Не ти трябват описания къде удря третия гръм. За нещастие оцеляваш след тези рани.
Живееш на улицата без ръце и кур в продължение на близо седмица, когато се спъваш и падаш по гръб. Не успяваш да се изправиш и умираш трезвен от задушаване по време на вторник. Кой да подозира, че боговете могат да имат и диария?
КРАЙДостигаш свят на който всичко е в лава. Виждаш обаче нещо като пътека състевана от дивани, маси и тем подобни… които естествено леко горят.
Решаваш да пробваш да минеш по пътеката и естествено с още първата ти стъпка върху маса, тя потъва, а с нея и краката ти. Изгаряш и умираш бавно пищейки от ужас, а междувременно некав изрод минава през портала, скача над тебе, отрязва ти двете ръце с няква светеща палка, казва ти, че в него е хай-граунда и фаща пътя. Гледаш с недоумение докато умираш.
В последствие некав дето мяса почти толкова претопен, колкото ти си изгорял идва и ти предлага да ти направи скафандар за да можеш да си отмъстиш.
Отнема ти много години да го намериш и гътнеш, при което откриваш отдално изгубения си син. Решаваш, че няма как да имаш деца щото си дърт педал и затова убиваш и него. Накрая създаваш един космически deathsticle и разпердушинваш всички планети, докато не стигаш до планетата Земя. Палиш лазера, но пред теб се явява Бок, който ти казва:
– Ай стига с тия глупости, умирай вече.
И ти взе, че умря.
Бързо влизаш при Догтора и обясняваш, че имаш проблем.
– Бързо, бързо, докато още са пресни! – подканва те той.
На другата сутрин се събуждаш, но остановяваш, че ти липсват и двете ръце!
– Супа?
– От какво е?
– Пилешко…
Хапваш от най-вкусната супа, която някога си опитвал. Два дни по-късно Догтора те изписва и те праща на курс за квалификация. Изглежда има изключително малко професии, където не е нужно да имаш ръце или мозък, затова кандидатстваш за софтуерен инженер.
Само за година ставаш хацкер и вече имаш самочувствието, че си готов да се изправиш срещу брат си. Тръгваш на път, но уви – стигаш до кръстопът.
Чудовището минава през портала и започва да шпреха нещо, ама не говориш паста… трябва ти някой италианец. Все пак решаваш да го прекараш през портала, вероятно защото си пълен дебил.
Заедно с чудовището преминавате в твоя свят, където след малко пепел и жупел успявате да прокарате идеята за пастафарианството. Боговете по няква причина изобщо не се засегват от тая работа – където 6000 религии, там и 6001. В последствие спагетеното чудовище също се качва при тях и започва да им сере на главите. Това обаче ти дава възможност да се срещнеш с брат ти !
– Дай си ми парите педераст!
– Ето ти ги.
– Тва са пет лева?!?
– Ми че колко искаш?
Влизаш в пясъчен замък с много хай-тек джаджи. Тотално си забравил за тва, че някак си трябва да дишаш, но явно не е важно. Риба с перука и червило те отправя до кабинет, пред който след 10 минути чакане те вкарват при златната Кара Куда.
– Ти ли си златната рибка?
– Биткойна злато ли е?
– Къв е тоя войн и кой го е бил не знам. Риба търся, златна. 3 желания а у.
– Ние тука копаме крипто!
– Тоя разговор май не върви на никъде…
Тъкмо решаваш да си тръгнеш и да си търсиш късмета, когато те хващат и връзват.
Дълги години по-късно още копаеш на дъното на морското царство в търсенето на някви бити войни.
Забелязваш огромна червена кутия, която е оградена от стрелки, които я сочат. Над тях има надпис “In case of time continuum emergency break glass”. В обратна посока в далечината има врата с надпис “Emergency exit”. Не знаеш що тия табели са на англичански, но решаваш да ….
Хвърляш се във фонтана, а отзад разбойниците тичат и се хвърлят след теб. Паниран се спускаш до дъното, което е пълно с монети. Остановяваш, че на дъното живее някакво племе от полужени полуриби. Леко гнусно е да видиш риби с путки, ама не е като автора да си ги е измислил. Изключение прави само една риба, с толкова раздалечени очи, че може да е само принцеса на Дисни.
Хващаш директно към Мутрия. Преминаваш през вече доста позната ситуация с порта и банда педерунгели. Изглежда обаче нещо не са те разбрали добре и всички решават да свършат в теб.
От небето се спуска самолет и се разбива рязко във водата на фонтана. Отломките му хвърчат навсякъде и едно витло се забива в теб, разсичайки те на две.
– Май трябваше да поискам голям пенис…….
Рибата щрака с пръст и умираш с голям пенис.
Децата започват да подскачат и да пеят някаква много весела песен. Изглежда са големи фенове на чичоебството. Оказва се обаче, че има нещо дори по-добро. След много кратко убеждаване се записваш в “The super adventure club” – мотото е “щом не мога да бъда първи, мога поне да се гавря с деца”. Създателя на движението е остановил малки неща в телата на децата наречени “хлорни миди”, при навлизането на пениса в които, се сдобиваш с безсмъртие. За съжаление създателят е бил ударен от прелитаща каруца и е починал. Допълнителен разпит на водача на каруцата е остановил, че водачът не е бил наясно с безсмъртието на жертвата.
Убеждават те, да ги закараш до Мутрия. Имали некви бижута там да претопяват ли, да преоразмеряват ли, тая част не ги слуша много внимателно.
Потегляйки по пътя достигате следи от педалски керван. А ако има нещо, което педофилите мразят повече от възрастните, това са педалите, които изнасилват малки момченца. Тръгвате след католическата църква и достигате изненадващо Витошка.
На поляна пълни с педали вадиш меча за педали и ги почваш. След дълга битка и изкормени голи космати мъже сядаш за почивка. Виждаш, че педалите са били около някакви наредени камъни. По камъните има символ на квадрат, с 4 различни дължини на страните.
Уви, изглежда хлапетата за загинали в мелето. Е решаваш да изнасилиш труповете им. За съжаление ти лепват някаква гадост от която хуя ти изсъхва. Самоубиваш се същата вечер.
КРАЙСякаш някой щрака с пръсти и започваш рязко да ускоряваш надолу. Очите ти сълзят, а света се тресе сякаш някое малко пиленце има запек. Крешиш докато падаш надолу. Умираш от слбъсъка със случайно преминаваш орел, който ти нацепва клюна в гъза. За съжаление птицата ходи до края на живота си на терапевт, развива зависимост към болкоуспокояващи, жена му го напуска, затова не правят гнездо и видът им изчезва. Че умираш – умираш, но си отговорен и за изчезването на един животински вид… срамота.
– Правилен отговор! За съжаление е грешен. Както и да е, искаш ли да я вземеш тая ябълка, че тия змии ми надуха главата вече?
Взимаш ябълката без много много да питаш.
Достигаш облака на боговете, но се оказва, че трябва да изчакаш доста за докинг. Когато най-после става твой ред се оказва, че няма предвидени паркоместа за малки топчета с крила и трябва да паркираш в свободната зона, а тя е на цели 15 мин пеша!
Хващаш змията под ръка и я държиш срещу всеки приближил се идиот. Няколко естествено го отнасят, а след като се подуват и пръскат хората започват да спазват дистанция от теб. След около 10 минути мелето приключва, почти без оцелели. Докато си допиваш бирата разбираш от бармана, че брат ти действително е бил тук, отдал се е на курви и бело и след това е фанал пътя да търси боговете.
Нарамваш змията като колан, пристягаш я добре и тръгваш още по тъмно. За съжаление в тъмното се губиш и някак си пропуснал разклона между 4-те планини.
Проследяването се оказва лесно. Кенгурото оставя диря – две стъпки и линия. Надяваш се, че това е следа от упашка, а не огромен хуй, щото подозираш на къде отива работата иначе.
Кенгурото изглежда се изкачав все по-нагоре. Близо седмица по-късно най-после го настигаш и виждаш, че в действителност кенгурата са две. Надяваш се, че не са мъжки щото се чукат пред теб.
Влизаш в кръчмата и всички те гледат. Ръцети ти са се подули зверски. Отиваш бавно към кръчмаря, но преминавайки ръцете ти бутат маси и столове. Гневни, утрепките в заведението ти се нахвърлят с ножове и брадви. Опитваш се да се предпазиш с ръце , но в опита да ги вдигнеш, заклещваш едната в камината, а другата в стълбището. Докато те секат, а ръката ти гори, плачеш като малка жалка путка. Виждайки това, посетителите на заведението ти свалят гащите, а останалото както казват е история….. на първа страница на таблоидите на ПоловоДив.
Достигаш облак, който е пълен с летящи змии. Хващаш твоята и я питаш ква е тая щуротия.
– Това е облака, който измерва.
– Ъ?
– Сори лош превод. Общо взето ако жена ти е била истинска жена приживе, това ще е рая за нея. Стига да вярва в една от 147-те одобрени религии.
– Вярата в бок между тях ли е?
– Не, тя е само за бели мъже.
Изглежда обаче и змиите ви виждат и идват при вас. Взимат нещо да съскат, при което змията с теб взима да им съска обратно.
– Брато имаш проблем
– Слушам
– Искат да те изядат или да те пробват в някво изпитание. Ако спечелиш, ще получиш магически амулет.
– Какво е изпитанието?
Змията взима отново да съска, другите и съскат обратно и се обръща към теб.
– В “сърцето на облака” има някакво много скъпоценно скровище, но има пазител, който не допуска змии. Ако им донесеш съкровището – амулета е твой.
Опцията да бъдеш убит не те блазни, така че приемаш. Бързо стигаш до сърцето, то се оказва точно в страни от далака на облака. Тия архитекти нищо не разбират честно, едно време кви облаци правеха…..
Пазителя се оказва един таралеж, който ти задава следната гатанка:
“Седи на ръба на облака и сере на главите на хората, що е то?”
Започваш да се вайкаш и оплакваш и по някаква причина Бок те слуша.
– Добре, ся не победих ли.
– В какъв аспект?
– Ами ако всички тия аз съм аз и всеки път аз губя от себе си, това не означава ли, че някое мое аз печели? А тогава не значи ли, че печеля аз?
– Да, но ти заложи на Аз Аз.
– Ти от къде знаеш дали аз съм Аз Аз или друго Аз?
– И тва го има.
– Добре ся кажи честно, за 5 лева ли си?
Случва се нещо невиждано. Нещо нечувано. БОК ТИ ДАВА 5 ЛЕВА!
Таралежа вади от гъза си един gsm, за да не правим реклама няма да кажем какъв модел самсунг е. Набира някъкв номер и чака. Чуваш само неговата страна на разговора.
– Мамо? ……….. Случайно да си на ръба на някой облак в момента? ………….. Важно е, на ръб на облак ли си? ……….. Ок, а случайно да пикаеш или сереш от него ? ……………. важно е… сериозно питам ………. Ясно.
Таралежа затваря телефона и казва
– Тц
Умираш от изнасилване на таралеж. Честно казано доста боцкаше.
– Чакай чакай… нали ти платих?
– Кура ми Янко!
– Много яко име!
– Мерси. ДАЙ СИ МИ ПАРИТЕ!
– Нямам пари… ей ти амулета.
Нещастника ти подхвърля амулета и тръгва да излиза.
Хващай първия от разбойниците и почваш да му предаваш курс по плуване. Бандата на окена редко оставала на сухо. Бандата на окена правила мокри поръчки. ДИШАЙТЕ ВОДА ПЕДАЛИ НЕЩАСТНИ! – Това викаш, докато държиш поредния нехранимайко с глава под водата.
Изглежда маниакалните ти викове и големия ти уичърски меч вкарват страх и ужас в сърцата и гъзовете на бандитите и останалите се разбягват. Остановяваш, че в суматохата някой от тях те е преджобил. Е в крайна сметка имаше само една странна монета, кво толкова. Обръщаш се и тъкмо си мислиш да тръгваш кам Мутрия, когато се подхлъзваш, падаш назад, удряш главата си в ръба на фонтана, губиш съзнание и падаш във водата. По някаква причина никой не решава да ти помогне. Изглежда просто си имал лош късмет и никой не е забелязал падането ти във фонтана. Умираш, удавяйки се в безсъзнание.
Отиваш в кръчмата да пиеш едно преди да хващаш пътя. Още влизайки обаче започва тепаница. Изглежда е имало гей парад. Цяла шайка педерасти се спускат и започват да ебът всички. За съжаление нямаш оръжие, с което да се защитиш. Духаш 7 пъти, 4 пъти те ебът в гъза. Така и не дойде твоя ред да ебеш. Умираш от задушаване със семенна течност.
КРАЙЗаедно с бандата заставате зад едни храсти и чакате гледайки портите.
Минават 10 години, но тия порти така и не се отварят.
Тръгваш по пътя. Заедно с теб подскачат сърнички, зайцета и птички. Ебаси тъпата приказка на Дисни. За щастие това ти дава лесен достъп до храна.
Докато одираш Бамби до лагерния огън чуваш движение. От храстите излизат две космати деца.
– Ей чичак! Знаеш ли на къде е за Мутрия?
Изглежда магията проработва щото изведнъж крайниците на всички разбойници решават да хванат за различна посока. Гледаш как мъжете пред теб се разчекват крещейки. Можеш да се закълнеш, че кракът на един го рита в лицето преди да се откъса и да тръгне да бяга по улицата.
За нещастие магията по никакъв начин не повлиява на змията, която ти се нахвърля с нож и ти го забива в лицето.
Хуя ти магически се забива в задника ти… и сега вече не само нямаш хуй отпред, но и имаш хуй отзад.
Почваш да надигаш бира след бира и тълпата бавно започва да има интерес. Бързо остановяваш, че тия количества обаче трябва да идат някъде. Започваш да пикаеш обратно във вече изпразнените бутилки докато надигаш нови. Продължаваш така близо 3 часа.
Никой така и не ти каза, че всъщност бутилките са само 5. Може би трябваше да избереш марка бира, която няма вкус на пикня по начало. Започваш съдебно дело със Загорка и го губиш. Изглежда и те вече се самовъзприемат като “близкодоалкохоленпродукт”. Откриваш собствена фабрика за бира. Поради липсата на средства за начало просто пикаеш и бутилираш пикнята си. Бирата ти бързо става хит. Оказва се обаче, че си откраднал тайната рецепта на повечето национални бири. Влачат те по съдилищата до края на живота ти.
– Що па банан?
– Ми ти го туря отзад!
Брат ти щрака с пръсти и двама сумисти решават да се бият. В течение на обстоятелствата се оказваш между тях. Умираш сплескан между дупетата на двама дебели японеца.
Заставаш на стойка пред мината и започваш да я лаеш. Мината те поглежда из под вежди и започва да се приближава към теб. Имаш броени секунди да я обезвредиш или ще станеш на храна за тайландци. Отваряш капака и…
Тъй като нямаш никакво подходящо средство просто бутваш пръста си в горящото око. Ръката ти естествено изгаря и виеш от неистова болка. Очото се обръща и те поглежда с котешка усмивка.
Живееш близо 30 години в тъмницата, където всеки ден те карат да шиеш имитации на Найки.
Рибата щрака с пръсти, при което изведнъж от опашката и изкача голям космат задник. С изключително нежелание отиваш до него и започваш да го ебеш. Изобщо не си го представяше така, направо ти се иска да пукниш.
Изглежда желанията не е имало нужда да се казват. Рибата просто щрака с пръсти и падаш на земята мъртъв.
Хлапетата те подкарват отзад. Започвате преход през планината, който съмнително ви води в точно обратна посока. Близо три месеца по-късно достигаш до малко село в близост до ПоловоДив. Очевидно е населено от некви пилета.
Влизаш в кръчмата за да търсиш опътване за облак 29 – най-вероятното място да намериш тоя педал, брат ти. Бързичко ти обясняват, че в момента магистралата е в ремонт и най-бързия метод е да ходиш пеша през Мутрия, да се покатериш по кулата на ония с очото и от там да го караш като супер Марио.
Хвърляш се на … себе си? Но се удряш в себе си. Светът се чупи. Виждаш се навсякъде и всяко твое аз се бие с друго твое аз. Хващаш едно случайно и почваш да го налагаш с една дъска за гладене, той обаче те удря с ютия и ти избива няколко зъба.
Пускате на една малка колонка OST-о на авенджърите и щурмувате. Крещите неистово и размахвате кой квот има за оръжие. Достигате портите и започвате да удряте по тях, но без видим успех. Портата започва да се отваря и отвътре виждате армия педерасти със шарени коси.
Битката e безмилостно жестока,
Битката както казват е ебична.
Аз паднах, друг ще ме ебе и толкоз…
На кого му пока за мойта самоличност.
Вече се самовъзприемаш като умрял от ебане в гъза.
– Знаеш ли кво става с тия дето лъжат?
– Краката им са къси?
Пропуснал факта, че брат ти живее от години на облак с богове остановяваш, че се превръщаш в метеорогол, ама не от тия с големите цици, а просто шибано джудже. Затова пък заформяш банда с един елф педераст, едни космати деца и некав дето уж нещо бил крал от хората и тръгвате да колите травеститите на Саурон.
Умираш при обсадата на крепост “Шлемово пчелое”, когато елфа решава да те метне, но се оказваш прекалено тежък и падате върху копията на орки.
Потегляш на следващата сутрин и достигаш кръстопътя. Изглежда тия педалчета са решили да ти го върнат. Табелата я няма. И с просто око виждаш 4-те планини и лесно можеш да различиш коя коя е… но все пак това да няма табела е все едно по пътя да има паднало дърво. Няма как да го прескочиш. Затова решаваш, че с това свършва твоето приключение.
Имаш чувството обаче, че всички тия неща са ти се случвали вече. Все едно играеш някаква игра. Имаш спомени за неща, които реално не би трябвало да си правил. На моменти се бъркаш, но сякаш си в някакъв повтарящ се цикъл. Не… сигурно просто ти се струва. Това трябва да е край нали?
КРАЙЗа около половин час обикаляш пай-големата планина, ама честно казано тука няма нищо. Намираш само двойка наркомани, които си духат един на друг. Сигурно щеше да ти е интересно ако не бяха 120 кг всеки. По време на почивката единия спира за да си изкара банан. Гледаш с ужас и потрес как дебелия педераст се задъхва докато си яде банана. Тръгваш назад с ужас, знаейки че ще сънуваш кошмари и се спъваш, пакайки в пропаст. За щастие оцеляваш падането. За нещастие викаш 6 дни с изпочупени крайници, преди да умреш от глад и жажда.
Удряш стъклото, но сякаш не се пропуква то, а въздуха около теб. Удряш го втори път и с крайчеца на окото си виждаш някакви парчета небе, които падат. Поглеждаш към тях, но всичко си изглежда нормално (ако е нормално случайни предмети да леветират и небето да е черно). Третия удър сякаш счупва вселената и всичко става черно. Животът ти минава като на кино лента, но тя се къса от годините износване. Виждаш се отново и отново как те ебът съмнително много пъти в гъза. Как се срещаш сам със себе си. Как стотици твои “Аз” обикалят из земята в търсенето на 5 лева и 70 стотинки.
Ставаш свидетел на среща между теб и теб, в която лъжеш себе си за роднинска връзка.
Виждаш как решаваш да си направиш ташак и си искаш заем за да си купиш баничка с боза.
Започваш да пееш и да се наливаш с ракия. Изглежда дядо ти е бил прав. На сутринта се събуждаш в уличаката зад кръчмата, а хуя ти е отново нормален. Изглежда са те преджобили, ама така или иначе разполагаше само с една монета. Влизаш обратно в кръчмата и разпитваш за брат си…. Изглежда и вчера си питал, но си бил прекалено пиян. Та си спомняш само два варианта.
Нападаш армията на майките в гръб и започваш да ги трепеш заедно с твойта шайка олигофрени. Изглежда обаче тия жени са силно озлобени и решават да обърнат гръб на другата армия.
Тъй като реално групата ти се състои от теб и 20-тина тъпанара ви избиват за по-малко от 10 минути.
КРАЙПри теб влиза огромна космата мечка. Започваш да крещиш като обезумял, докато животното се опитва да ти оправи чаршафите.
– Таратанци. Нямам подобен дълг.
Брат ти вади от джоба едно колело и те прегазва с него. После чупи едно шише в главата ти и те псува докато умреш.
Спират те от безгранични служби. Оказва се, че летенето над мутрия с огромни пилета е напълно забранен. Отнемат ти пилето и ти налагат глоба. Чистиш кенефите на боговете в продължение на години, преди да те повишат във Вале. Е по-добре от Дама дет пика в мъжтака тоалетна…
Умираш пред снимката си за “служител на месеца”. Е поне получи удоволствие от добре свършената работа.
Стигаш портите на Мутрия, но са затворени. Златната рибка ти чука на буркана.
– Кажи бе?
– Ако ме пуснеш ще ти изпълня едно желание!
– Каквото поискам или пак ще искаш да ми духаш?
– Каквото поискаш, ако е да ти духам!
Планът ти не успява. Изключително бързо се оказваш заобиколен от жени с пениси, които решаваш да ги употребят върху теб. Дори не си подозирал колко дупки имаш преди да те ебът във всичките до смърт.
От къде подяволите имаш меч за педали? Действително мислиш по този въпрос докато разчленяваш разбойниците един по един. Мечът сякаш се върти сам и често разрязва педалите на две, започвайки от устите им и свършвайки в ануса.Само след минути площада е изпълнен с труповете на педали разбойници. Кой ги събира тия банди честно?
Мислиш си да тръгнеш да питаш за брат си в страноприемницата, но…. имаш чувството, че някой ти е казал да го търсиш при боговете? E всеки знае, че заради ремонта на магистралата най-добрия път в момента е през мутрия и кулата на ония с очото. Решаваш да тръгнеш директно натам, когато забелязваш една шаваща торба в един от разбойниците. Съвсем забрави да ги луутнеш! Получаваш 4 злато, 1 туника и чифт обувки, които съмнително приличат на старите ти. Отваряш торбата и виждаш вътре змия.
Бок Радо слиза с колесница влачена от летящи розови хипопотами и паркира пред педалите.
– Ей нещастници, ви еба сичките в гъза!
Тълпата вика и се радва. Общо взето не си виждал подобна сган заслужаваща смърт.
– Благославям всеки от вас, който е ебал поне 150 мъже самовъзприемащи се като нещо различно с вечен живот! Нека хуйовете ви никога не окапят! – бокеството щрака с пръсти и усещаш, че тая работа току що отиде в гъза… за щастие поне не е в твоя.
Така или иначе избора ти беше да изчакаш хуя ти да окапе, така че ебеш мъже до края на света.
Рибата щрака с пръсти и остановяваш, че хуя е където трябва. Най-после! Поглеждаш в гащите – цял е. Супер! Сега остава въпроса само с меча забит в задника ти, който кърви неистово. Чудиш се какво да правиш по въпроса, но не след дълго губиш съзнание и умираш.
Решаваш да хвърлиш първото хлапе под ръка по изрода и драсваш. По най-бързия начин стигаш до колата, палиш двигателя и тръгваш обратно към града. Отзад виждаш, че портата се затваря. Достигаш до града и честно казано всичко изглежда да е ок. Май това е било правилния избор.
Изглежда обаче, н̸̛̙̍͑̒̔̓͐̎̇͊̂͆̔е̵̖͇̟̣͉̣̌̅щ̸̡̡̞͆̓̾͑̋̍̐͗̐͑̾̕͠͠о̸̰̑̊̔͊̀̃̉̅̆͗́͝͝ ̸̗̓͆̍̍̔̈́̈́̀͝͠͝н̴̛̛̝̙͉̱̙̫̈͗͌̅͘е̸̢̡̘̞̫̺͚̪̹̜̭̘̖͚̐̊̏͜ ̶̢̛̬̱͚̪̲̙̺͙̭̹͓͔͌͛̄ͅͅё̷̝̩͈́͌͐͒͛̒͑́̍̒͘̚͜͠ ̸̨̞̯̺̝̭̺̺̹̠̥́̑́̾͝͠н̶̦͖̤̩̫͖̗͙̓̔̀̍̾̐͜͝а̸̨̧̪͓͔͚̖̙͓͍̿́̈͌͛͘͜ͅр̷͇̙̲̼̾̉͒е̸̧̟̲͗̊́̊̃̂͑̓͋͂̂̔́д̵̴͉͈̜͉͕͋̓̈́͒̋̎̈́̎͊͋̀̀͋͐̓͘̚с ракията. Света около теб се увива на топка прежда, една супер дебела котка идва и бутва топката от ръба на масата, при което преждата се разплита.
Пробваш първата комбинация, която ти хрумва. Пред теб символите се завъртат и закачат по огромния каменен пръстен. В един момент сякаш се създава вакуум, а някой дърпа мокрия си пръст от ухото ти. Пръстенат светва и посредата се появява някакво енергийно поле.
Преминавайки през портала сякаш някой ти забива нещо в червата и те дърпа. Озоваваш се на съвсем друго място. Зад теб има аналогичен портал, но с други символи. В този момент портала се затваря.
Тук въздухът сякаш е по-лек и приятен. Мирише прекрасно. Небето е ярко синьо, а тревата винаги зелена. Дърветата имат причудливи форми, но всичко е изключително красиво. При теб идва група красиви голи жени. Не разбираш езикът им, но изглежда те смятат за божество.
Изкарваш дълъг и щастлив живот изпълнен с много плътски удоволствия. На смъртния си одър правиш равносметка и единственото нещо, за което те е яд, че не постигна е това, че не накара брат ти да ти върне заема.
КРАЙ– Ок, влизай.
Не можеш да повярваш, че номера мина. Подканват те навътре и виждаш цяла армия от травестити, които скандират. Явно има някъв парад… ебаси орките. Ти обаче хващаш нагоре по кулата към Очото. Достигаш върха и виждаш, че облака е на метър и половина. Решаваш и смело се хвърляш. Стъпваш на меко, ако мекото е твърдо и бодливо.
Следва кръстопът.
Стъпвате бавно с бастуните и достигате до облак на който всички жители са някви змии с малки крилца. Идват и взимат нещо да ти съскат, ама тва е някъв друг змийски дето не чаткаш. Затова пък много бързо чаткаш от ухапвания. Уви, анакондата изобщо нямаше намерение да те хапе.
Разлагаш се няколко седмици в стомаха на анакондата преди да умреш, но поне не си сам. Междувременно играете карти и успяваш да изкараш повече пари от колкото брат ти ти дължеше… яка работа!
Преминаваш през портала и пристигаш в един доста по-различен свят. Принципно абсолютно всичко си е същото и не виждаш никаква разлика, но някак си усещаш, че нещо е различно. В един момент целия свят се разтриса и леко се килва настрани. Хората крещят, че слона се чеше.
Нямаш идея кво се случва, но решаваш да се запътиш към една огромна кула в далечината, когато виждаш хвърчащ с невероятна скорост съндък на крачета, който в последния момент се разтваря и те изяжда.
Литваш нагоре като войник настъпил мина, а отдолу догтора започва да стреля по теб със зенитна установка. Още третия изстрел ти откъсва двата крата и половината торс. Решаваш, че това няма да те спре и продължаваш да летиш нагоре. Следващия изстрел ти откъсва главата. Оказва се, че не можеш да решиш нищо повече без глава.
Тръгваш по следите на козата заедно със шайката олигофрени или тези, които оцеляха от нея. Козата ви води през 3 планини в 4-та и достигате до Мутрия. При което идва до теб, сочи ти колата с очото, казва Мееее и хваща дивия.
Портите пред кулата са затворени. Наоколо няма жива душа.
Раждаш се в древния град Геймаяна. Баща ти е крал Дайхазарта и майка ти – кралица Айдаходя. Известен си със своите добродетели, смелост и мъдрост. Баща ти обаче избира за престолонаследник твоя полубрат – Кайчестно, най-вероятно щото е гъзолизец и пишкосмукач. За нещастие тоя педал решава да те заточи. От там тръгват някви странни битки с краля на маймуната, некви демони и други щуротии, в които честно казано никой не вярва. Важното е, че ти си я писал тая история и накрая естествено побеждаваш. Убиваш брат си в съня му и ставаш крал, рекламираш с много билборди своето състрадание и чувство за правосъдие.
Живееш до дълбоки старини, а историите за твоята лоялност, любов те проповядват като мисия на хората. Естествено се налага да избиеш до крак всички, които не са съгласни с това становище. На 64 годишна възраст хората правят възстание и подпалват двореца, в който изгаряш жив, псувайки на майка.
КРАЙОбръщаш се по корем и започваш да вадиш под налягане всичко, което така старателно са ти вливали венозно последните години. Лайняния фонтан е толкова сериозен, че почти ти разкъсва задника. Докато повечето хора в стаята припадат, един хвърля монета и си пожелава нещо. След като вече видимо си изчерпал съдържанието на червата се обръщаш и започваш усилено да се мажеш. Сигурен си, че мечката вече няма да те подущи!
От психиатрията те прибират още на следващия ден. За съжаление повече не виждаш светлината на деня, но затова пък до края на живота ти имаш възможността да впечатлиш персонала с още няколко фонтана, на които дори божествата биха завидели
КРАЙЗапочваш да крякаш като дебела късо подстригана американка на нищо неподозиращ служител. За съжаление дори служителите на паркинга са богове, всеки от които със свои собствени сили. В рамките на 5 минути изпитваш удавяне, гръмотевици, разчленяване, втечняване, вкаменяване и една малка пишка в гъза.
Решаваш със сетне сили да се спуснеш до дъното, където плува някаква жълтеникаква риба. Хващаш я за опашката и започваш да изплуваш нагоре. Излизайки най-после на повъхрността остановяваш, че по пътя си изгубил панталона си, с личнете си документи, парите ти и един гумен пенис, който не знаеш как се е озовал там.
Рибата те поглежда и с човешки глас казва:
– Пусни ме и ще ти духам!
– А нли желания?
– Ако са да ти духам?
Напук на смърта решаваш, че тва с гравитацията не е за теб. Изведнъж спираш в средата на нищото и започваш бавно да се издигаш нагоре. Въздуха се разрежда, от тук виждаш всички облаци. Това е прекрасна възможност ти да им пикаеш на главите, но не точно това е мисълта ти докато приближаваш космоса. Трябва да измислиш решение.
– Естествено! Най-добрата. Е естествено след тази от костенурка.
Вечерта хапваш заедно с Догтора… Действително супата е доста добра. Колко по-добра да е тази от костенурка?
– Абе Догторе, тва за някаква специална костенурка ли става дума? Порода? Няква самоопределяща се като телешко може би?
– Значи от всяка костенурка мерудия не става. Ако искаш наистина най-добрата супа, трябва да хванеш една вековна костенурка. Известна е от местните като Су Па. Подвизава се покрай някъв морски многоъгълник.
Достигаш до селище пълно с жълтурчета. Явно има некав празник и продават девстненици на промоция. Взимаш по една за всеки и решаваш да катериш нагоре. Оказва се, че това всъщност е някакъв вулкан.
Разходката се оказва много приятна, а момичетата ви разказват за местните забележителности. Хрумва ти идея и създаваш първата туристическа агенция. Звъниш дори до съседното измерение и ти пращат олигофрен от светът на Диска. Развеждаш го и него и от там бизснеса вече гръмва.
Доживяваш до старини с изключително успешна туристическа империя. Единственото място където не можа да изпратиш никой беше на небето, от където брат ти, ти се смее. Така и не ти върна заема.
КРАЙРешаваш да хващаш чукалата… при което те хващат и те чукат. Здраво. Отзад. До кръв. Псуваш на майка, но ти дават съвет, че е по-добре да псуваш на татко. Някви шибани турци изполват задника ти като вратата на футболно поле по време на тренировка. Разликата, е че всички успяват да го вкарат успено.
Умираш от разпорен задник
КРАЙЗа щастие голяма част от боговете не подбират полово и мечът ти върши чудеса. Успяваш да затриеш над 70% от божието население преди да те победят. Умираш набит на рога на малък розов еднорог.
За пореден път брат ти се спуска от небето и те убива. к̵̧̧͍͎̻̠̱͕̳̭͈̺͕̫͖̊̀̉̌̈̒̆͂̿̊͌̾͘͘̕а̸̧͙̤̻͓̹̺̞̯̦͓͗͒̔͗͘к̶̡̱̖̩̥̞̎͒̃̏͝в̶̨̨͖̳͉̭̹̜̿̾̏о̴̻̖͂̂͋͝͝ ̶̭͔̥͇͙̱̍̓̆с̶̡̢̧̨̤͙̙̠̰̬͍͖͚̇͗̾̈́̒͊̾̌̽́͆е̶̮͚̮̩̫̋͛̔̌̃̈́͊́̓̀̆̓́͛́ ̸̧̡̨̛̹͍͔̣̙̫͐̐͂̀с̶̝̲̝͆͂̽͐̈́͑̿̕̚͘͝͝͝л̸͇͗̔̓͊͗̾̅̆́͘̚у̸̛̗͕͍̗̠̩̖͈́̌̑̀͆́̎͛͜ч̸̬̓̾̃̔̿̈́̏́̈́͗̽͗͘̚͝в̷̨͈͍͔̤̎̔̽̇̏̒а̶̡̡̜̰̦̟̬͔̜͖͒̀̎͑̋̏̚͘?̴̧͇̦̃͗̊̑̓͌͒͋̍̚ ????
КРАЙБандата бързо те приема. Почвате да пеете и викате пиянски песни. Сякаш обаче нещо в света започва да се чупи. Имаш чувството, че стените са от захарен памук, а вратите нарязани огледала. Започва да ти се вие свят, когато най-после се обръщаш и виждаш себе си… За твое нещастие твоето друго аз ти забива меч в корема и те разпорва като Българин на all you can eat buffet.
– Време беше!
Портата се отваря и бързо те подканват напред. Оказва се, че вътре върви някъв педалски фестивал и са чакали някой дето да ги ебе всичките.
Три часа по-късно след като вече си ебал вече повече от 150 мъже самовъзприемащи се като бог знае ква простотия и си събрал всички венерически заболявания познати на човечеството решаваш, че явно няма да умреш преди хуя ти да окапе.
Бързо и систематично чупиш главите на косматите хлапет… добре че си пазиш винкела от стария голф. За всеки случай решаваш да ги нарежеш на малки парчета, като без малко да ги отделиш на малки чувалчета, които да разпространиш по пътя, когато се сещаш за стария си приятел Догтор Кун`Шеф. Просто ще му пратиш пакетите по “Оная мексиканска мишка” като стигнеш. Пръстена се оказва много семпъл, виждал си на Димитровселския пазар същия. Решаваш все пак да го сложиш. В тоя момент мерцедеса става невидим. Сваляш го – видим. Слагаш го – невидим. Ебаси якото!
Даваш пълна газ и отпрашваш с 124км/ч по надолнище към Шопия. Уви, изглежда по някаква причина един с черна джипка последен модел от 2004г не те вижда и те блъска отзад. За нещастие никой не намира трупът ти, защото оставаш невидим. Затова пък на Булгаристанските власти отнема само 7 години да подмени парчето мантинела, което колата ти отнася на виадукта след сблъсъка.
КРАЙ– Ае рибо
– Кажи?
– Можеш ли да ги затриеш тия гейове?
– Не, ама мога да им духам.
– Ами тогава искам да им духаш.
Златната рибка щрака с пръсти и скача на гейовете. Виждаш как един по един почва да им отхапва пенисите. Навсякъде се крещи. Всичко е в кървища…. банда изплашени гейове тръгват да бягат към теб и те повличат.
Години по-късно всички гей общества още разказват за ужаса на Педал планина. До ден днешен братството на меката китка не може да се ебе или духа, щото няма кво. Ти също се присъединяваш към това братство – първо щото не могат да те ебат и второ щото имат много добър дентален план.
Умираш като дърт педераст.
КРАЙ:Минаваш моста и достигаш края на улицата. Заради трафика изгуби разбойника. В ляво има няква преграда, но виждаш некви бързо скалъпени стълби, по които можеш да минеш. Направо улицата продължава почти до градските порти . Надясно има няква голяма светеща сграда. Варианта е да пробваш:
Тръгвате да обикаляте в търсенето на друг вход. В последствие случайно се оказва, че сте се включили в Мордор 100. Нямате колела, така че имате едва няколко часа да изминете останалото разстояние.
Само след 20 километра почти всичките ти олигофрени са се изгубили в гората, а тези, които са още с теб вече ревът и искат да се приберат.
Остават 10 километра до финиша, пред теб има един мост и от другия край е Кулата. Действително този вход е… отзад!
Засилваш се по моста, но уви. Оказва се, че като всеки самоуважаващ се мост и под този спи трол. Явно е трябвало първо да заплатиш някаква такса за да участваш в обхода. Трола ти го таксува в главата с един дънер.
Прелиташ през гилотината с бясна скорост и се оттърваваш, но не и без жертви. Ставаш жертва на инцидентно обрязване. Правиш втори лупинг към гилотината и се пробваш да я ебеш, но се оказва, че няма гъз. Втория замах на гилотината ти отрязва главичката.
Очевидно нищо не си научил от учебниците по биология… змиите не се хранят след полунощ и не се мокрят! В момента, в който змията докосва водата и порастват малки сладки крица, при което тя се обръща, усмихва ти се и пикира пряко към теб.
Замахваш с меча за педали, но уви, змията изглежда е хетеросексуална. Затова пък ти е бе майката. Умираш от 147 отровни охапвания.
Достигаш до облак на който всички жители са някви змии с малки крилца. Идват и взимат нещо да ти съскат, ама тва е някъв друг змийски дето не чаткаш. Затова пък много бързо чаткаш от ухапвания. Уви, анакондата изобщо нямаше намерение да те хапе.
Разлагаш се няколко седмици в стомаха на анакондата преди да умреш.
Решаваш, че е добра идея просто да се удавиш. За съжаление тъпите делфини те вадят на повърхността. Два дни по-късно през нощта пак се хвърляш във фонтана с надеждата, че делфините спят, но уви – оставили за нощна стража.
10 години по-късно все още се хвърляш във фонтана, но все не успяваш да се удавиш. Междувременно в морското царство се създава училище по спасяване на удавници с практически учения всеки ден.
Умираш от задушаване с рибена кост, отстрани на фонтана, до който живееш и просиш.
Разглеждаш всички символи и се замисляш за възможните комбинации. Не са малко.
Надяваш рибата на оная си работа и почваш усилено да го тикаш все по-навътре. Рибата изглежда си пада по тия работи и всичко е сравнително ок , ако под ок разбира излючително гнусно, докато не ти отхапва чепа. Гледаш с ужас как кървиш на фонтан, а рибата се хили. Умираш от курова недостатъчност. Кръвозагобата можеше да я преживееш.
– Ок, само една молба имам преди тва
– Слушам
– Я подай тая чикия
Подавайки меча казваш:
– Тва не е чикия, а меч за педали!
– Знам
Главата ти хвърка и пада от ръба на облака. ТЪЧДАУН!
Мината изведнъж се превръща в група жени скандиращи за правата на някой от измислените полове. Толкова си спрял, че не случайно ти теглят такъв хубав бой. Умираш със усмивка на лице, със счупени крайници и пукнати ребра, но доказал, че си от по-силния пол!
Достигате кулата на Мутрия. Портите пред кулата са затворени. Наоколо няма жива душа. Решаваш да паркираш по средата между място за инвалиди и такова за майки с колички. Слизаш с двете деца и питаш
– И ся на къде?
– Знаем таен път отзад!
Рибата щрака с пръсти и меча рязко се забива в задника ти, срязвайки хуя ти на две.
Пищиш от ужас и болка, а рибата ти се смее.
Губиш ума и дума. В шок си и не можеш дори да изпищиш. Доктора най-после идва с нещо за некви фибри и казва на всички да се дръпнат. Поглеждаш с полуотворено око в момента, в който залепват няква гадост за тебе. Болката е изключителна. Сърцето ти спира. Започваш да се гърчиш, което по някаква причина дава на доктора стимул да се радва. Втория удар на фибрите те убива.
КРАЙРибата ти дава един фоерверк и ти казва да си го навреш отзад. Излизаш от палатката с фоерверк и хуй в устата. Излизаш на повърхността и по някаква причина фоерверка гръмва, създавайки красива заря… и привличайки вниманието на всички към теб.
Хуя ти все така ревностно ти се навира в устата. Вече на сухо, сякаш му идва повече power. Знаеш, че има само две възможни решения.
Влизаш в пещерата. Намираш пресни следи от някакво голямо животно, което изглежда не е коза. Съдейки по костите в ъгъла не е и месоядна коза. Оглеждаш внимателно и намираш проход.
Промъкваш се бавно през стесняващия се тунел. На няколко пъти сталктити, сталакмити или някви други сталакнещо си ти разраняват ануса. Може би тряя спреш да се търкаш по тях а? Достигаш до огромно помещение. В средата има някакъв огромен пръстен, сякаш забит вертикално в земята. По него са изрисувани различни символи, един от които ти е познат.
Пред теб има огромен монитор, който свети. Има огромен набор от бутони, изглежда е някакъв пъзел? Независимо дали за първи път виждаш тия символи или просто щото вече ти е писнало пробваш първата комбинация, която ти хрумва. Пред теб символите се завъртат и закачат по огромния каменен пръстен. В един момент сякаш се създава вакуум, а някой дърпа мокрия си пръст от ухото ти. Пръстенат светва и посредата се появява някакво енергийно поле.
Решаваш да минеш през портала. Просто ей така за спорта. Без никаква алтернатива, без да помислиш за какъвто и да е друг вариант.
Преминавайки през портала сякаш някой ти забива нещо в червата и те дърпа. Озоваваш се на съвсем друго място. Зад теб има аналогичен портал, но с други символи. В този момент портала се затваря.
Тук въздухът сякаш е по-тежък и гъст. Миризмата е винаги на застояло. Небето е бледо зелено, а тревата винаги влажна. Дърветата сякаш са направени от спагети, които се клатят от вятъра и се опитват да хванат в смъртоносна прегръдка неподозиращите птици.
Минават няколко дни и губиш надежда, че ще успееш да се върнеш. Затова яхваш първото животно, което ти прилича на кон и решаваш да тръгнеш в търсенето на храна. Изглежда 6-кракия некон е имал подобна мисъл в главата си, която се обръща на 180 градуса отваря се широко и те отхапва до кръста.
Ми тва е да.
Забиваш ножа в лицето на тоя нещастник. Той се опитва да каже нещо, но ти го игнорираш и започваш да го наръгваш. Зад теб някой изпищява. Започват залози. Залагаш на 15, но уви. Наръгваш нещастника само 13 пъти, така че вече дължиш пари не само на бармана, но и на най-крия букмейкър.
Чистиш маси и духаш в кенефа на ресторанта до възраст от 78 години. Дълга си го изплащаш много преди това, но навика си е навик. Умираш от педерастия.
Хващаш принцесата и се обръщаш срещу разбойниците. Те замахват мечове и ножове срещу теб като на каданс. Оказва се, че ръкопашната битка под вода е изключително трудна…. на следващия ден във вестниците пишат за шайка идиоти, които се издавили във фонтана без никакви видими рани.
Влизаш в кръчмата. Чепа ти вече до такава степен се е подул, че все едно влизате двама. Всички ти обръщат внимание. Жените започват да се бият по между си спорейки за теб. Е тва ако не гъдаличка егото? Въпроса е сега, дали да се отдадеш на нощ на разврат и поквара или първо да вземеш отговорно решение и да се погрижиш за отровата?
Изглежда знаеш правилната комбинация… или може би просто налучкваш? Така или иначе резултата е еднакъв. Портала се оцветява изцяло в червено и решаваш да минеш през него.
Пристигаш на някаква странна планета или каквото е останало от нея. Навсякъде хвърчат някакви космически отломки, но въпреки липсата на кислород нямаш проблем с дишането… ще да е някой от световете на Марвел. Пред теб има някакъв странен ритуал. 10-тима култисти са се събрали в кръг и повтарят някакви слова.
– Дави Еб Ама Йка Та! Дави Еб Ама Йка Та! Дави Еб Ама Йка Та!
Продължаваш да ебеш момченцето в гъза, а от гората се впуска цяла армия от грозни създания издаващи нечленоразделни звуци. Другото хлапе тръгва да бяга, но го настигат и набучват на кол. Теб те заобикалят и гледат с интерес. Честно казано цялото това внимание ти идва в повече и леко омекваш. Орките решават да ти помогнат и започват да се изреждат на момчето.
Чакаш цели три дни докато отново става твой ред, но честно казано вече задника му е на пихтия и няма къде да го вкараш… или по-точно не ти е ясно от какво трябва да го изкараш. След като повдигаш въпроса, орките те хвърлят на земята и започват твоя задник
Умираш три дни по-късно, със задник направен на пихтия.
КРАЙДостигаш до стена. Няма нищо в тая пресечка, ако под нищо бройм банда главорези, които в момента те приближават. Оглеждаш стената и решаваш, че не можеш да я прескочиш. Намираш до себе си някакъв лък и го хващаш. В тоя момент в същата пресечка виждаш ония кретен дето преследваше. Той сякаш се шашка, хваща дясната си обувка и я мята по теб.
Ти обаче си очевидно по-висок левъл от тия тъпаци около теб и успяваш да избегнеш обувката… ха, сякаш можеше да те затрие със няква тъпа обувка. Усмихваш се и решаваш да стреляш. В този момент обаче обувката се връща и ти пробива черепа отзад.
Не си сигурен, че имаш работа на тоя облак. За щастие обаче имаш подходящо оръжие и започваш да ги избиваш. Вървиш из улиците и колиш всеки изпречил се педераст. Накрая достигаш до площад със статуя на брат ти. Отдолу има надпис “Ебаси педала се оказа тоз”. Eдин път да си съгласен с гей.
Осъзнаваш, че си съгласен с гей. Това не те ли прави гей. А ако си гей не означава ли, че трябва да лапаш пишки, а не да колиш себеподобните си? Решаваш ритуално да си отсечеш главата. Успяваш от третия път.
Боят отнема близо цялата нощ. За щастие се разнообразява, за нещастие със сръбска музика и ебане. Така или иначе резултата накрая е идин и същ и той не е турска чикия. Умираш с хуй в уста.
– Много си смотан честно. “Дай 5 лева”. Ма повече са, ма толкова са. Как може да си такава путка. И от кога имам брат като стана дума. От бащина страна предполагам?
– В смисъл как бе.. помня те цял живот.
– Ти да не си от ония дето си променят лицата? Шейп-шитъри ли кво беше?
Без да изчака отговор, брат ти те рита в лицето, взима едно паве и почва да те налага с него докато не станеш част от настилката. Брех, че здрави павета.. едно време кви пътища са правили значи.
Отиваш към най-големата планина, макар и да изглежда доста ниска. Тук е пълно с педали. Достигаш до поляна на която 20-тина изключително дебели, космати и мъже се мажат с олио и се въргалят. Решаваш, че гледката ти идва малко в повече. За съжаление обаче, те те забелязват и подгонват.
Тръгваш да бягаш, но почти веднага дебел космат гол мъж на кон те настига. Конят те удря по главата с копитото и губиш съзнание. Ебът те 4 дни преди да захвърлят трупа ти до някакъв водопоад.
Хвърляш се напред и почваш да се таркаляш по земята. Опитваш се да се ритнеш, но неуспешно. Ударите в лицето са слаби. За щастие имаш меча за педали и успяваш да си го забиш в лицето. Успешно се победи!! Браво (тъпанар такъв)!
Рязко се обръщаш излизаш и тръгваш да търсиш майка му. Не след дълго я намираш в Тимбър – приложението за надървени. Затова отиваш на бръснар да се вкараш малко във вид. Уви оказва, се че бръснарят е Догтор Кун`шеф, дегизирал се като Бейче! Още сядаш на стола и усещаш как ти прерязва гръкляна с бръснача. Последните думи, които чуваш преди да изгубиш съзнание са:
– Е сега ще те еба в гъза!
КРАЙПолучаваш меча за педали. Изглежда обаче рибата има извратено чувство за хумор, защото меча е забит в гъза ти. Изглежда има нещо педалско в теб, иначе нямаше да те нарани. Излизаш от палатката с хуй в устата и меч в гъза. Тръгваш да плуваш нагоре, но не след дълго умираш от кръвозагубата….
КРАЙДостигаш до палатка с огромен билборд над нея : “ЗЛАТНАТА РИБКА, САМО ДНЕС ПЛАЩАШ 2 – ПОЛУЧАВАШ 3!”
Влизаш вътре и сядаш на стол пред риба с чалма и обърнат на обратно аквариум.
– Голям късмет ше имаш да знайш….. Виждам голям любов и много сакровище да знайш….
– Абе искам офертата с трите желания.
– Цената аз я определям, да знайш….. устройва ли те?
– Устройва ме… за тва съм дошъл.
– Ти си знайш….. Таксата е взета. Слушам първото ти желание.
В този момент усещаш как тежестта от кръста ти изчезва. ПИШКАТА ТИ Я НЯМА! А да… и МЕЧА ЗА ПЕДАЛИ ЛИПСВА!
Оглеждаш наляво и надясно, но не виждаш никой от “Зелени поляни”. Игнорираш табелата “САМО И ЕДИНСТВЕНО ЗА МАЛКИ СЛАДКИ ЗАЙЧЕТА ОТ ЗАЩИТЕНИ ВИДОВЕ!”. Вътре реално е почти пълно със зайци, вадиш змията от гащите, мяташ я вътре и викаш, че тва е добър момент да ходиш към кръчмата.
Рибата щрака с пръсти, но по някаква причина болката не спира. Мечът все още е забит в теб, а кръвта ти все още изтича.
– Абе нали трябваше да стана безсмъртен. Боли на копеле!
– Ми да беше си пожелал да не усещаш болка!
Гърчиш се на земята, кръвта ти до такава степен е изтекла, че не можеш да си мърдаш крайниците.
Преживяваш катакизми – войни, суша, цунамита и дори метеоритен дъжд. Лежиш все така неподвижно. Тялото ти се разпада и вече нямаш нито очи да виждаш нито уши да чуваш. Побъркваш се затворен в твоя вечен затвор. Умираш след около 5 милиарда години, когато слънцето експлодира.
– БЕЗСМЪРТЕН ТАРАТАНЦИ, ШИБАНАТА РИБА МЕ ИЗЛЪГА!
Хващаш обувката в ръка и се хвърляш като мъжка богомолка без секс..Разбойниците обаче са виждали вече Галош-Фу. Мъжът пред теб ловко извърта задника си от пътя на обувката ти, но следващия не успява. Успяваш да разпориш едва 1/3 от разбойниците. Някъв друг олигофрен зад теб се опитва да ти вземе змията за да те души с нея. Тя обаче го охапва, той се подува хамстер прекалил със фъстъцит и пръска като еми хамстер, само че доста по-кърваво.
Остановяваш, че имаш и меч за педали. Бързо зазсичаш тая шайка педали до крак. Почесваш се с медальона дето баща ти даде, когато беше малък, дали да не го продадеш за да изкараш пари за една здрава вечер на курви и бело?
Не се замисляш от де изкара тоя фломастер, но всички знаем, че е от гъза ти. Прозореца се отваря, но се оказва, че си на 127-мия етаж. Решаваш, че ще измислиш нещо докато падаш надолу, но се оказваш прекалоно тъп за целта.
Започваш да пиеш вода от най-близката чешма. Публиката вика разтревожено. Една жена припадна, а няколко човека започнаха да повръщат. Чувстваш се безсмъртен. Поемаш цялата менделеева таблица и не след дълго започваш да светиш в тъмното. Оказва се обаче, че и другото ти аз не остава по-назад и успява да поеме абсолютно същото количество.
Каквото и да правиш не можеш да го победиш. Дублира те 1 към 1. Пиеш – той пие. Пикаеш – той пикае. Удряш си една чикия за ужас на зрителите и той също удря една! В един момент решаваш да редиш пасианс и отново не успяваш да го победиш. Трябва да има някакъв друг изход от този омагьосън цикъл. Не ти стиска да излезеш по най-бързия начин от ситуацията и затова работиш още 40 години във фабрика за обувки, докато не се пенсионираш и не умреш от инсулт.
Заставаш на пост и наблюдаваш развитието на кенгурата. Не след дълго им се раждат малки, а след малко инцест, на тях също им се раждат малки. Наблюдаваш как кенгурата коментират теми като наука, философия и изкуство. С течение на годините животните показват своя остър ум и аналитично мислене. Само за 40 години племето кенгура създава селище с невиждани технологии и иновативни идеи. Разчистват терена около тях, при което ти се налага да се отдалечаваш все повече.
Вече в дълбоки старини, хранейки се предимно с горски плодове, мишки и насекоми се натъкваш на някаква каменна конструкция. На нея намираш някакъв странен символ изрисуван като на руна. Изглежда като двуъгълник.
Сънуваш странните символи, но уви. Това е последния ти сън. Умираш от старост или поне така казват другите. Намира те група стари вълци и те разкъсва на парчета. В крайна сметка ако не беше стар нямаше да те нападнат, така че е смърт от старост… нали?
КРАЙРибата щрака с пръсти и казва, че хеликоптера ти е отвън пред фонтана. Излизаш и започваш изкачване към повърхността. Действително на площада има някакво странно превозно средство. Все пак сме в средновековието и независимо от всички странности, времеви несъотвествия и проблеми… нямаш никаква идея какво е това хеликоптер.
За нещастие обаче отвън има гей парад и гейовете те нападат като обезумели. Скачаш в хеликоптера и залостваш вратата. Започваш да се смееш и да ги сочиш, при което натискаш някакви бутони. Всичко започва да свети. Мечовете или квото са там на покрива започват да се въртят и отрязват главите на много педали. Нима това е хеликоптер за педали??? Уви хеликоптера започва да полита нагоре и нямаш никаква идея какво да правиш. Виждаш стърчащата като пенис дръжка, но ти не си педал. Не би я докоснал. Чакаш чинно докато не се разбиеш и умреш в пламъци и агония.
Изглежда нямаш сникерс и това ти позволява да се погледнеш през неговите очи…. Честно казано не усещаш някаква особена разлика. Същата дължина на разкрача, същията разочароваща дължина на пениса…. и докато си гледаш в гащите бившото ти аз те настига и те коли с меча за педали.
– Ама аз не съм педал.
Решаваш да починеш. Цялото ти семейство (брат ти), чиято доброта, щедрост и състрадание не докоснаха живота ти живее живот изпълнен с любов и цел, поставяйки винаги своите цели пред тези на другите.
Товето наследство живее само в спомените на проститутките, както и на техните копелета от теб. Тяхната користност и несъпричасност обаче не дават вдъхвовение или път на твоя род и никой дори не разбира за твоето съществуване.
Спокоен си със съзнанието, че поне вече си в Мир. Само не знаеш кво точно правиш в тая съветска космическа станция. Общо взето си много объркан. Все пак се роди в средновековие, пък притежаваш мерцедес. Нещо тука мирише на парадокс.
Вътре се оказва некъв порно трансджендър нещо друго гнусно ако се сещаш фестивал. Хващаш меча и ги почваш. Трепането се оказва по-лесно от колкото да се скатаеш, когато приятел те помоли за помощ! След като се убеждаваш, че около теб вече няма никой, хващаш нагоре по стълбите. Преди да скочиш на съседния облак виждаш очото, което те гледа лошо. Показваш му среден пръст и се мяташ на облака. Само на 5 мин път намираш разклонение и табела.
Продължаваш да се катериш нагоре, но това става все по-трудно и по-трудно без наличието на крайници. Умираш от студ, въпреки опитите да се стоплиш като се напикаваш от страх.
На тайното общество на непохватните лами им е писнало от всичките бъзици. Бандата е решила твърдо да си отмъщава на хората, които им се подиграват. Мотото им е “Може да сме несръчни, но имаме огнехвъргачки”, всички знаят за тяхното тайно ръкостискане, което е свързано с доста кракопреплитане и странно разтрисане на копито.
Организацията се води от легендата Алпака Чино, който винаги обикаля с боядисана на раета и вратовръзка козина. Тъй като искаха да използват за тайна квартира изоставена гара на метро, ламите финансираха разкопките и изграждането на метро линии из целия ПоловоДив, което е и основна причина всички да са наясно със съществуването на тяхната организация. На всяка станция има статуи и релефи на лами в различни пози.
Общо взето не взимаш много на сериозно тая организация и решаваш, че можеш да ги подбиеш. В организацията ти се присъединяват 4 канибала и 14 несръчни лами с огнехвъргачки. Решаваш културно да обираш магазини за обувки, да трошиш витрини и да показваш по други характерни за целта начини, колко са важни животите на канибалите при което в нелеп инцидент с 14 несръчни лами с огнехвъргачки оставаш изпепелен. Оцеляваш с над 50% изгаряния 3-то ниво. Толкова трудно и дори не можа да стигнеш 4-то. Родителите ти се отказват от теб, защото си нещастник. Приятелката ти те напуска. Кола прегазва котката ти. Когато най-после те изписват от болницата, се оказва, че лама е компрометирала спирачния апарат на инвалидната количка. Може би не трябваше да караш на задна гума по коридорите. Падаш по стълбите и си чупиш гръбнака. За щастие оцеляваш и на това!
След около 14 години кома се събуждаш в празна стая.
Като хацкер знаеш много добре, че планина кръстена на долнопробна марка електроника не вещае нищо добро. Особено след като разбираш, че местните жълтурчета са построили града си около не планина, а ВУЛКАН. Купуваш си една девственица по пътя нагоре и за всеки случай я мяташ във вулкана като жертвопреношение. От някъде се появява някъв пич, подава ти жълт картон и ти казва, че следващата ти цел е Мутрия. Отваряш плика и в него намираш някакъв символ, приличащ на голямо “А”.
От тавана на стаята се разтваря дупка и през слънчев лъч (през нощта), брат ти слиза с колесница дърпана от два еднорога, като единия дърпа, а другия му се дърпа, но не много успешно. Преди да кажеш и думичка вади и започва да те ръга викайки маниакално. Е тоя нещо верно е изперкал.
КРАЙРешаваш да се преструваш на умрял, при което мед сестрата натиска някакъв бутон, всичко светва в червено и от някъде долита цяла шайка доктори. Междувременно сестрата започва да подскача върху теб и ти чупи ребра.
Качваш в новия си 27 годишен мерцедес бенз двете хлапета. Прави ти впечатление, че не само не носят обувки, но и са супер космати. Компенсират поне с това, че смърдят на умряло.
– За къде сте бе нещастници?
Хлапетата се споглеждат и ти казват в един глас:
– За мутрия. Сещаш ли се за оная кула със гледащото на криво в огън око?
– Да ? И ?
– Ми имаме тука разни бижута да претопиме там. Само тряя те предупредим, че ни преследва един плешив шизофреник и девет леко мъртви бивши човешки крале, яздещи мъртви колкото тях коне или нещо като летящи гущери.
Започваш да съскаш като обезумял, докато банда главорези се опитват … ми да ти отрежат главата общо взето. Змията се обръща към теб и с влюбен поглед казва:
– Потъре, ти ли си бре?
По някаква причина главорезите много бързо се съгласяват. Казват, че тоя филм вече са го гледали, но са чували, че в следващия участвала и Джулия Робъртс.. квото и да значи това. По някаква причина много бързо получаваш списък с предложения. С изключително внимание към детайла прилежно сгъваш списъка и го изхвърляш в кош за разделно изхвърляне на “Предложения от minion-и”
Догтора се усихмва и казва да вкарваш мутрите един по един на всеки 10 минути. По някаква причина обаче никой не излиза. Сигурно има и друг изход отзад а?
Тръгваш да бягаш като негър крал от магазин за обувки. Тръгваш към ръба, но забравяш, че не си платил сметката по неспазване на гравитация и литваш на долу по чукарите.
По някакво чудо преживяваш падането, но тогава минава някакъв влак и те убива на място.
Вадиш си оная работа и я прибираш в гащите, а в тоя момент те заобикаля цяла армия от грозни създания викащи нечленоразделно. Отбраняваш се за кратко и виждаш, че меча за педали работи и срещу тия. Всички ли са педали бе мама му стара? Броят им обаче непрестанно се увеличава и решаваш да си плюеш на петите и хващаш към Мутрия заедно с хлапетата.
Още на първата вечер успявате да дръпнете няколко километра пред орките и гледате огньовете им, които се точат в линия назад. Решавате да направите бивак. Твоята смяна, ще е последна.
Прерязват ти гърлото докато спиш, след което те ебат в гъза да ти го върнат.
КРАЙТи и 20-тимата ти тъпанара се впускате срещу двете армии. Общо взето ви ебът преносно и буквално. След което (а в някои случаи “преди”) ви убиват
КРАЙДостигаш с път с табела. Трябва да решиш накъде да тръгнеш. По някаква неясна причина и четерите планини са на доста малко разстояние една до друга в точна права посока противостояща една на друга. Изглежда ти леко нагласено, ама все пак става дума пътя към боговете.
Преминаваш портала и навлизаш в някъв свят дето всичко е джунгла или както казват мангалите от маалата – жунгла.
Наляво надясно некви гущероподобни щъкат и се ядат един друг. Случайно забелязваш двама голи индивида – мъж и жена да софлират нещо с няква змия за няква ябълка. Решаваш да не им слушаш простотиите и просто взимаш плода. Змията вади една лъжица и почва да те налага с нея. Отнема й 16 години докато те прибие с лъжицата до смърт. Как подяволите не можа да избягаш от нещо дето буквално се влачи по земята? Междувременно Лилит Иванова прави кариера като гледач на бронтозаври.
Обръщаш рязко назад и се хвърляш върху най-близката мълния. Виждал си достатъчно Боливуд да знаеш как се прави.
Уви, умираш на място.
Ако мислиш, че не може да има по-отровна жена от змия ти , то не си се запознал с тъщата. Изглежда идеята да поканиш на сватбата роднините от страната на булката не беше добра идея. Затова пък таблоидите на ПоловоДив цяла седмица писаха статии за сватбата, на която по незнайна причина е имало над двеста змии. За съжаление трябваше да помислиш за по-добър ден от вторник, защото точно по време на церемонията от небето ви посипаха тонове божествени фекалии. Поне това беше оправданието на линейката, която дори не дойде да прибере теб и роднините ти въпреки обажданията за нахапване от отровни змии.
Набързо измисляш няква тъпа история, че си чул за тая банда и си искал да се присъединиш. Запознал си се с шефа, но той не ти е обърнал никво внимание, тогава си видял, че носи един чорап а ти си имал абсолютно същия ама за другия крак и си го последвал за да му го дадеш ей просто така. За да докажеш тая щуротия си събуваш чорапа. Естестено при IQ по-ниско от морското равнище бързо ти повярват.
Раните ти заздравяват и с годините започваш да се издигаш в бандата. Най-после имаш възможност да докопаш ония нещастник и да си вземеш чорапите! Поставил е задача на дъската в общата стая:
ТЪРСЯ СИ НОВА ДЯСНА РЪКА. С ПРИОРИТЕТ – ТИЯ ДЕТО ОЩЕ ДИШАТ.
Отзад се чува едно “Е-е-е-е-е”. Тия шибани ъндеди навсякъде се блъскат значи. Ти естествено не можеш да пропуснеш тая възможност и след само 4 инцидента с твои близки приятели бандити получаваш желаната позиция.
Един ден получаваш обаждане на тамагочито – “Имам предложение. Б.Дж.”
:Минаваш моста и достигаш края на улицата. Заради трафика изгуби разбойника. В ляво има табела “еднопосочно движение”. . Направо има няква голяма светеща сграда. Надясно улицата се вие в тъмнина. Варианта е да пробваш:
Още отдалече забелязваш някаво селище. Решаваш да го посетиш преди да започнеш изкачването – било за провизии, било за курви и бело. Реално пари нямаш никакви и добре, че ония тъпанар в кръчмата не погледна монетата, която му даде. Все пак беше някаква странна стишка, дето я намери още като дете.
На пазара разбра, че всъщност това не е планина а вулкан. В момента имало някакъв парад и затова девстниците били на промоция. Било изключително модерно да хвърлиш една във вулкана и да се снимаш за Инстапаунд. Нямаш представа кво е тва снимане, но за всеки случай си взимаш една девственица.
Започваш изкачването нагоре и само след месец достигаш до върха. Бъркаш в гащите и не след дълго намираш девственицата и я мяташ. С ужас остановяваш своята грешка! Това е змията! Крещиш като на каданс и подаваш ръка от ръба, но уви… змията е вече доста надолу, а и няма ръце да се хване. Не след дълго се чува едно тихо “пльок” от лавата.
Вулкана сякаш заревава и всичко почва да се тресе. От небето се отваря един облак, тръгва лъч светлина и наблюдаваш как по един ескалатор слиза някакво божество.
– Ти ли затри Йормунганд бе нещастник?
– С такова смотано име е чудо, че някой друг не я е затрил. Твоя ли беше коврата?
– Да и ся заради тебе нямам бек вокалист за рок фест “Рагнар”. – божеството те хваща и те хвърля във вулкана. За твое разочарование, когато падаш в лавата не правиш нито една жабка. Затова пък “пльока” се чува значително по-силен.
До ден днешен култа на девствениците разказва за “Избраната”, която не била хвърлена във вулкана за да разкаже за боговете и тяхния рок фест. Не след дълго на земята пада едно леко армагедонче, което избива всичко живо.
Погребват те пред портите. На надгробния ти камък се пише:
“Нямаме представа кой е тоя, но имаше нюх за кенефи”
Излизаш през вратата. Ярките светлини завладяват твоите сетива. Чувстваш студ и глад. Първата глътка въздух е изключително болезнена. Крайниците ти не те слушат и се чувстваш напълно безпомощен. Оглеждаш се и виждаш как някой те подава на някаква жена в легло. Очаква те едно забележително пътуване, изпълнено с много мъжка любов, открития и безкрайни възможности. За съжаление започваш да забравяш кой си и какво си постигнал с всяка измината секунда.
Преминаваш портата и навлизаш в някъв шантав свят. Посреща те некав Ралф и те чупи от бой. После те хвърля на няква кола и тръгвате по писта. От всякъде летят и гърмят някви гъби а двойка педерастични италиански водопроводчици вадят по една метална тръба и те допречувкат.
С четери счупени крайника се гърчиш и влачиш мъчейки се да достигнеш обратно портата, където обаче те чака няква принцеса. Честито… ще се жениш, тва е правилния замък. Е едва ли може да е толкова зле?
Звъниш на генерал Акхбаров за идея, той естествено казва “казан с киселина”. Купуваш казан и ти го доставят по DHL, но изглежда казана се е разял в процеса, разял е бусчето и всички коли каращи зад него. Общо взето 3 месеца въртят по новините за тоя инцидент.
Така или иначе накрая успяваш да осигуриш киселина. За да изглежда по-достоверно мутрите на Белия Джо ти теглят един такъв хубав бой, че едвам се довлачваш до шефа да му се вайкаш, че бандата на Белия ви е ебала мамата. Тоя нещастник решава да прати теб да се разправяш… както и очакваше. Слагаш фалшив мустак очила и шапка и чакаш. Отнема три дни докато тоя дибил дойде.
Стоиш зад колисите и гледаш целия низ от ситуации. Каръка естествено го отнесе и е вече трупясан. Предстои най-епичната boss battle, когато остановяваш, че при скриването си, си затиснал пелерината на тоя шибан педал. Гледаш как на каданс тоя се спъва в нея и сам пада на тъпата си брадва. Пред теб главата му се разцепва на две.
ТВОЯТ КРАЙ Е ТОЗИ ИЗБОР!
Излизаш напред и се нахвърляш на …..
Започваш бавно да крачиш с ясната идея да го сгазиш, но той те изненадва. Превръща се в Death Star, изключва “friendly fire” режима и те гърми барабар с цялата планета. В последния момент успяваш да се превърнеш в X-wing и тръгваш да го гърмиш. Имаш някакъв спомен за някакви тайни планове за “задния вход” и започваш да се въртиш и да търсиш дупето на звездата. Влизаш в тесен тунел за да избегнеш защитните остановки и летиш право към дупката. Забиваш се право в нея използвакия силата. (кинетичната). От самоубийството ти няма никакъв ефект.
Виждаш, че портите са затворени. Ти обаче си добре въоражен.
Започваш да се мяташ като риба на сухо. Междувременно змията все по-силно стиска врата ти. Разбойниците се смеят и те сочат с пръст, докато се задушаваш и мъчиш. За капак змията ти захапва оная работа, която рязко се надува като балон.
– Абе верно като че ли дължа тия пари.
– Е аз кво ти казах.
– Ама чакай малко… аз нямам брат.
– Е аз кой съм.
– Бе лика прилика си ама … възможно ли е да сме със съвпадащ баща….. и съвпадаща майка и затва да си мясаме. Не вярвам, че сме братя.
Започваш да имаш силни съмнения. Колкото повече мислиш, бе не си спомняш като малък да си имал брат.
к̴̯̫̄́͊̿́̂̀͒̊̄̅а̴̟̟͖̭̋̀̀̽̄͜͝к̶͉̹͚̦̦̤̭̦̊̈́͛̔̐̽͝в̴͎̝̪̫̝͔̪̘͕̝̘͕̱͓̀̇̚о̵̛͔͔̜̰̑͂͆̇͠ ̷̛̫͇͎̬͖̜̣̉͆̉̇͑̏̐̌̎͐́͘с̸̧̮̪̗̲̪͓̲͇̟̺͝е̸̧̨͔͖̝̯̥̟̙̩̜͔̔ ̴͚͈̣̰̤́́̉̑͂̊͌̄̚с̶̼̖̺̝̔̐̿̈́͗͆͑̚̚͜л̴̘͎̮͉̼̤͈͕̫̼͖̜̬͋̈͠у̶̛̲̺̤̤͓̻̤̃̽͒̌͌̓ч̴̛͓̫̜̦͓̯̲̲̟͗̾͊͊̎̇̿̄͐͂̌͜͜в̷̢̧͕͎̬̣̞̥̺̹͕̀̔͋̌͂̐̄̃͝͝а̷̢̫̀͐͘͜͠?̴̣̘̻͙̱̭̣̋͗̈́́
Догтор Кун`Шеф сигурно може да помогне!
Сякаш имаш някакви спомени какво се случва тук. Отстъпваш назад и тръгваш да отстъпваш, замервайки бандитите с обувките си. Достигаш до вече много познат фонтан.
Както си вървиш просто пред теб излиза стадо бизони и просто те прегазват. Тъй като си доста прост не обръщаш внимание на простата мечка, която ги е гонила. Затова пък се оказваш вкусен.
За съжаление мечката се задавя с кост от ребрата ти и умира по-късно.
Рибата щрака с пръсти и хуя ти слиза обратно в гащите ти. Някак си имаш чувството, че цялата тая работа можеше да я избегнеш. За съжаление обаче още излизайки на повърхноста те причаква банда педали. Без възможност да се защитиш умираш многократно изнасилен на главния площад.
Козата ти казва:
– Мееее – и започва стремглаво да се спуска. около 50 метра по надолу се спъва и гледаш със захлас как пада от близо отвесния ръб удряйки се тук и там по скалите.
Уви това по никакъв начин не ти помага. Решаваш да изчакаш спасителния отряд. Благодарение на глобавното затопляне, те откриват едва 2 години по-късно.
Разпорваш козата като на аниме. Влизаш вътре и решаваш, че това е мястото, на което ще нощуваш. Противно на всякаква логика това проработва. Събуждаш се на сутринта. Времето е ясно. Остановяваш, че на върха всъщност има някакви руни в кръг. Разчистваш снега и виждаш странен символ изглеждаш като звезда. Гледайки около теб няма пукнат облак! Решаваш да
Влизаш в пещерата, но в нея не е по-топло. В делириума виждаш спящата в ъгъла мечка и си мислиш, че не е лоша идея да се сгушиш в нея да се стоплиш. Събуждайки се от зимния си сън, мечката си мисли “не поръчах bed&breakfast. Тоалетната е под всякаква критика, климатика не работи, но поне гледката е хубава…. 4 от 5 звезди”.
Ако не стана ясно – превръщаш се в закуска.
– Бе повече бяха.
– Е колко искаш бе?
– Дай поне още 5!
– Аз да не съм банка ДСК я?
– Много продуктово позициониране има в тая книга.
Ядосан от коментара ти, брат ти вади ножче викторинокс и ти го забива във врата. Заради некачествената нешвейцарска стомана от чайнизиум острието се огъва и само те одрасква. Биеш се с брат си и в крайна сметка… успяваш да го убиеш.Леко случайно, натискай ми очите, докато не му се спука черепа.
Умираш от тетанос. Брат ти никога не си чистеше ножовете даеба.
Палиш харлито и то изгаря за броени минути. Тъп пироман. Междувременно догтора идва и ти забива меча за педали в гърба.
– Кви евра кви пет лева бе? Марки не щеш ли?
Брат ти вика банда евро депутати, които те нападат като мошенник гладен за европроект. Разкъсват те на място и ти изяждат всичко, но по документи си оставаш цял целеничък.
С течение на времето все по-често се налага да пращаш главорези за щяло и нещяло. А супата не спира да идва. С времето и голямото количество главорези, месарница “При Догтора” започна да набляга и на месото за скара. То не бяха чревца, то не беше човешки мозък с масло, то не беше панкреасче по Пернишки. С годините до такава степен свикна да ядеш кулинарните произведения на Догтора, че тотално ти се отщя да боклуците в кръчмата. В един момент се наложи да пращаш главорезите си на самоубийствени мисии, само и само за да имаш храна. Уви, всичко се осра, когато яде супа от Кройцфелд-Якоб. Тоя нещастник 100% не се е къпал. Няма друга причина да се разболееш от луда крава, луда овца и луда лама. Съвсем забрави за брат си, борча и цялата идея на тая книга. Умря щастлив и доволен. Или поне това казваха хората за теб след 5-тата година на комата, когато брат ти мина да ти дръпне шалтера.
– НЯМА ДА ТИ ВЪРНА БОРЧА НЕЩАСТНИК!
Стигаш до някакво заведение и влизаш в него. Оказва се, че златната пастърва е няква стриптизьорка. За съжаление не намираш нищо сексуално в рибите. Все пак се отдаваш в нощ на курви и бело.
На сутринта се събуждаш преджобен, пребит и изнасилен, но някак си вече имаш опит в тая работа. Уви изглежда късмета ти е свършил, защото изведнъж започваш да се давиш. Тръгваш да се издигаш нагоре към повърхността, но на броени сантиметри ти причернява и губиш съзнание….. както се вика, поне ще станеш храна за рибите.
Прегрижзваш грешната жица и те удря ток. Мината използва момента докато си в шок и ти взима бъбрека. Бесен погваш мината за да си вземеш обратно педалската чантичка. Неочаквано мината се превръща в отровна храна за кучета. Лакомията ти не ти позволява да се спреш и почваш да муаш като Невролог след маратон.
Умираш от преяждане. Отровата дори не успява да подейства навреме.
– Спри бе педал!
Виждаш как фигурата се забързва и тръгва да бяга напред по улицата.
Викаш и крещиш, че ще ги ебеш всичките! Изглежда обаче това събужда само интерес и любопитство. В крайна сметка те карат да докажеш своето твърдение. Макар и че никой не ти го навира отзад, някак си мисълта, че всеки ден от сутрин до вечер ебеш дебели мазни космати мъже не ти помага. Издържаш около три дни преди да се метнеш от най-близката скала. КАК ИЗДЪРЖА ТРИ ДНИ БЕ ПЕДАЛ?
Рибата те поглежда с ококорени очи и рязко се обръща. Скачаш върху нея, хващаш я за перката и натискаш докато не щракне. Магически очите на рибата стават на Х-чета и тя се пръска.
Отправяш се обратно нагоре към човешкия свят за да търсиш догтор, но уви…. умираш от кръвозагуба много преди това.
Нареждаш се на опашка. След три часа стигаш до бариерата и се оказва, че се плаща преди да влезеш. Налага се да правиш доста неудобни маневри, под клаксоните на тия зат теб и да се върниш до паркинг автомата. Той естествено не работи. Паркираш на аварийки и отиваш да дириш служител. Оказва се, че в момента са в обедна почивка. Връщаш се след един час и попадаш на най-досадната и мързелива служителка, която си виждал. Оказва се, че нямаш и пари. Връщаш се да си вземеш колата и да им теглиш майните, но вече и нея я няма. Някакъв арахнохид я е дигнал. Решаваш просто да се гръмнеш.
Стигаш до вулкана тире планина и откриваш селище от грозни ниски жълтурчета. По някаква причина всички имат силен интерес към твоята риба в буркан
В момента явно върви няква промоция за девственици и ти предлагат не една оферта за бартер с рибата. Покрай ресторантите ти предлагат некви уши ама не говориш жълтурски и не ги разбираш. Една мацка ти предлага и саки саки факи факи файф долярс и го разбираш, но уви… не говориш жълтурски. Решаваш да се качиш до въхра на планината за да видиш няма ли път за облаците без девственица. На върха откриваш само … ми връх на вулкан.
Без малко да те блъсне изпуснат кон дърпащ каруца. В процеса обаче от дупка в джоба ти пада късметлийската ти монета.
Гледаш, че тоя пред тебе не е взел много преднина. Запътил се е към моста, а точно на 200 метра в ляво и дясно има други мостове. Знаеш, че заради пътя, той със сигурност трябва да завие след като премине реката.
Изведнъж главата ти се забива в нещо твърдо. Очакваш като на анимациите да пробиеш земната кора и да излезеш от другия крайн, но реалността е, че когато летиш със скоростта на свободно падане няма голямо значение дали го правиш нагоре или надолу. Умираш, а последното нещо, което минава през главата ти е гъзът ти.
Хвърляш се, но се оказва, че ги пазят хацкори! Бързичко ти го накацкват отзад, а докато се опитваш да намериш друг изход те намират задния ти изход. Абе ебана работа.
От нищото минава и едно куче, което решава да те препикае. Точно, когато решаваш, че няма кво по-лошо да стане получаваш честитка от КАТ – 70лв за превишена скорост с магаре. ТИ ДОРИ НЯМАШ МАГАРЕ, ТОВА БЕШЕ МАЙКА ТИ! Снимката как яздиш майка си ти идва в повече и решаваш да си теглиш куршума – оказва се, 6.5 грама. След това си го навираш отзад и го палиш с клечка да гръмне. Умираш във вулкан от лайна и кръв.
Влизаш в пещерата, но вътре има мечка. Даваш команда и цялата шайка олигофрени й се нахвърля. Мечката ги разпердушивна и избива до крак, но изглежда раните й са смъртоностни. Успяваш да минеш покрай нея и да влезеш по-навътре в пещарата през някакъв тунел.
Достигаш до огромно помещение. В средата има някакъв огромен пръстен, сякаш забит вертикално в земята. По него са изрисувани различни символи, един от които ти е познат. Пред теб има огромен монитор, който свети. Има огромен набор от бутони, изглежда е някакъв пъзел?
Монетата цопва звучно във фонтана. Сякаш на каданс живота ти минава пред очите ти. Още си спомняш кога я видя за пръв път полузаровена на плажа, с рисунка на катерица държаща бира. Каза си: “ебаси шантавата монета” и я прибра в джоба. От тогава сякаш все ти вървеше. Намери си нова работа, бившата ти я прегази слон, спечели почивка до Хаваите по радиото… а ти дори нямаше радио! Уви така и не разбра къде е тоя Хавай.
Оказва се, че всъщност това, което е минало пред очите ти не е животът ти, а смъртта ти, съпътствана от 300 милиона волта.
Решаваш, че името подсказва за бързо и лесно изкачване. Няма 9000 метра, а всеки знае, че 0-та е нищо. Изкачването се оказва изключително трудно без ръце.
Със сетне сили, премръзнал и умиращ достигаш до пещера. Влизаш вътре и откриваш мечка. Изглежда омаяна от зимен сън, годината е бавна и сравнително вяло те напада. Което естествено не пречи да ти откъсне двата крака.
Започваш да се търкаляш надолу по-склона. Около теб започва да се образува огромна снежна топка. Умираш от задушаване доста преди лавината да порази ПоловоДив, отнасяйки със себе си половината население на миниполиса.
– Фак – казва тъпака дето преследваш, при което изтърван кон минава с бясна скорост през него, връща се, удря един казачок, изпикава му се на трупа и продължава нататък. След него минава една тълпа хора гонещи коня, които също минават по целта на преследването.
Отиваш до човешката пихтия и я оглеждаш. Решаваш, че в крайна сметка няма да си получиш чорапа, за ташак хвърляш зарчето и се пада 1-ца.
Умираш същата вечер от хронична лявочорапна недостатъчност
– Много си отворен значи.
– Не случайно ми викат Шенгена!
– Не случайно ти викат олигофрена.
Брат ти щрака с пръсти и от някъде се пръкват некви митнически служители. В последстиве започва дълга процедура по екстрадиране. Влачиш се по съдилища близо 20 години, когато накрая умираш в самолетна катасрофа. Кой да предположи, че може да те блъсне самолет пред съда?
– Тоя педал гони шефа!
Всички се струпват върху тебе и почват да ти теглят един много хубав бой. Толкова хубав, че чак ти чупят носа, ушите, ръцете …. абе майка ти не би те познала след тая хубава схватка.
Рибата щрака с пръсти и хуя ти се полита и се забива в теб. Хващаш го с ръка и го вадиш от корема си.
– Нямах това предвид.
Умираш от прободна рана с хуй. Тази от меча можеше да я преживееш.
Достигаш входа на някво казино. Решаваш, че реално няма причина да не влезеш да разпиташ. В този момент става няква гиротия. Виждаш как някъв тапанар тича наляво надясно и крещи пожар. Охраната бързо отива и му чупи кратуната. Къв пожар го гони и тоя. Решаваш да си цъкаш на ротативките, но се оказва, че тока още не е изобретен и се налага да се задоволиш с игра на карти.
Леко пропусна факта, че нямаш никви пари, така че , когато загуби се наложи да си продадеш задника. Така и не успя да събереш пари да си го купиш обратно. По няква нещастна причина вместо просто да умреш като нормалните хора живя и сра през устата до късни старини.
Влизаш в кръчмата и сядаш на бара. Решаваш да поръчаш едно и да разпиташ за тоя дебил – брат ти. Бармана ти сипва, но се сещаш за змията в панталона и я вадиш.
– Сипи едно и на нея!
Междувременно нещо става и в салона зад теб започва въграл. Хората се млатят с ножове и замерват със столове.
Светът спира да съществува. Поне за теб де. Докато си мислиш,че медитираш или нещо от сорта случайно преминаващ търговец на органи минава и те вижда.
С бъбреците си удължаваш живота на един изключително дебел богаташ с почти две години!
Продаваш амулета, взимаш 2 леи, 1 лира и 15 копейки и отиваш в кръчмата. Само не разбра що тоя нещастник ти искаше и единия чорап. Почваш да поръчваш, но се оказва, че нито една от тия монети не вирее по тия ширини. Та май ще трябва да ти теглят един бой. В този момент виждаш загърнатия с качулка търговец и веднага се засилваш към него…
Очото в последния момент те вижда и дръпва облака из под краката ти. Единственото, което те чака падайки надолу е смърт.
– 5 лева и 70 стотинки, че аз ще бия!
– Кой аз? Ти аз или Той аз?
– Аз Аз!
– Добре, вписваме го.
– И ся кво?
– Ми можеш да нулираш рунда като счупиш стъклото на кутията за спешни случаи и натиснеш бутона.
Отиваш в любимата кръчма на брат ти. Все пак има шанс тоя алкохолик да е тук. Сядаш зад бара и питаш какво безалкохолно имат.
– Вода от клекалото.
Съдейки, че това е единствения ти избор решаваш да си поръчаш. За щастие цената не е по-висока от тази на виното. Точно в този момент чуваш строшаването на стол в нечие чене. Друг видимо фиркан с нечленоразделни звуци се хвърля на своя събеседник на масата. В един момент из стаята започват да се хвърлят мебели, ножове и дори едно кенгуру.
Раждаш се в град Мекия. Отглеждат те тоя педофил чичо ти и неговото гадже – дядо ти. Живееш в номадско племе в пустинята и от малък започваш да пътуваш с камили. Решаваш да създадеш религия “Салама” за да обедениш племената и да създадеш асоцияция, която да ти позволи да ги таксуваш не само докато са живи, но и след това.
Постепенно правителството започва гонения щото не си плащаш данъците. Събираш дастатъчно пари за да изцинираш смъртта си, а с останалите си правиш операция, сменяш си пола и започваш да се самовъзприемаш като невинен. За съжаление това бързо привлича негрите. Налазват те в уличка до баничарница, точно след като си взимаш топло гюзлеме. За съжаление не преживяваш 147-те прободни рани.
КРАЙЗапочваш да скандираш заедно с останалите глупаци и в един момент земята се разтриса. По средата между вас започва да се показва глаата на огромно спагетено чудовище!
Изглежда нещата не могат да се влошат повече и единствения начин да преодолееш непрестанното изнасилилване на устата ти е чрез постоянно изнасилване и на умът ти.
За съжаление остановяваш, че колегите ти са тотални дебили, шефовете ти надути глупаци, а клиентите абсолютни нещастници. Не издържаш на напрежението и решаваш, че от утре напускаш фирмата.
Умираш още на следващия ден, след като се пенсионираш на 65. (а хуя продължва да ебе трупът ти)
– Кой па е брат ти?
– Ми един педераст. Мяса мене ама по-грозен.
– Знаеш ли, че май се сещам.
– Е същия. Качил се нашия на облаците да пикае на главите на хората.
– Ама само да пикае ли?
– Е предполагам и че сере… той баш кат се е качил, тогава са почнали.
– Предполагаш?
Предполага се, че може да оцелееш след изнасилване от таралеж. Предположението е грешно.